сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Ако само можеха да говорят

1.7.2012 г.

„Статуите ходели" - казват обитателите на Великденския остров. Ако можеха да говорят обаче, какво ли биха възвестили - екологична катастрофа или триумф на човешката находчивост?

 

Една зимна нощ през миналия юни Хосе Антонио Туки, 30-годишен художник от Великденския остров, напуснал едностайната си къща на югозападния бряг и тръгнал пеш на север през острова към плажа Анакена. Според легендата преди около хиляда години първите полинезийски заселници изтеглили канутата си именно тук, след като плавали повече от 2000 км през откритите води на Тихия океан. Туки седнал на пясъка и се взрял пред себе си към колосалните човешки статуи моаи. Изваяни са преди векове от вулканичен туф и се смята, че въплъщават обожествените духове на предците.

Туки е рапануи - кореняк полинезиец от Рапа Нуи, както местните наричат Великденския остров; вероятно неговите прадеди също са помагали за създаването на някои от стотиците статуи, осеяли тревистите хълмове и назъбените брегове. Край Анакена седем шкембести моаи са застанали мирно върху 16-метрова каменна платформа - с гръб към Тихия океан, с изпънати покрай тялото ръце и глави, увенчани с високи пукао от червена вулканична шлака. Когато се взира в лицата им, Туки усеща как го пронизва усещане за близост. „Странно е и ме изпълва с енергия - казва той. - Това е нещо, което моята култура е създала. Това е рапануи." Поклаща глава: „Как ли са ги направили?"

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2012
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах