След още два века трупане на палеонтологични данни тези останки вече изглеждат по-странни от която и да е измислица и стават все по-необичайни. Всяка година биват откривани десетки нови видове; напоследък Китай и Аржентина са горещите точки, където са концентрирани поразителни нови находки. Съзерцавайки причудливите вкаменелости, открити наскоро, човек неизбежно се пита какво ли е имала предвид природата. Каква е ползата, да кажем, от непохватните двуметрови предни крайници на Deinocheirus, завършващи с три огромни нокътя? Или, като стана дума за крайници - какво е целяла с единствения ноктест пръст, с който гордо завършва всеки от маломерните предни крака на Mononykus?
Господството на динозаврите на земната суша се установява преди около 200 млн. години и продължава до внезапното им изчезване 135 млн. години по-късно. Този огромен период от време е трудно понятен за човешкия мозък, придобил днешната си форма в организма на Homo sapiens преди по-малко от 200 000 години и започнал да оставя писмени паметници и да създава градове преди по-малко от 10 000. Първите динозаври - дребни, леки, двукраки месоядни - се появили през триаса (първия от трите периода на мезозойската ера), когато Земята имала само един гигантски континент - Пангея. През юрския период, когато динозаврите достигнали разцвета си, Пангея се разцепила на две части - Лавразия и Гондвана. През късната креда формите на континентите наподобявали сегашните, макар и да били по-малки заради по-високите морета, а Индия все още била остров, който напредвал към Азия и предстояло да се сблъска с нея, създавайки Хималаите. Светът добивал днешния си облик: надигали се Андите и Скалистите планини; вече се били появили цъфтящи растения, а с тях и пчели. Мезозойският климат като цяло бил по-топъл и по-влажен от сегашния и благоприятствал буйния растеж на папрати и сагови растения и гори от вечнозелени дървета, гинкго и дървовидни папрати близо до полюсите; растителноядните динозаври станали огромни, хищниците също.
