сп. National Geographic - Август 2017
National Geographic KIDS - Август 2017

Чудати динозаври

1.12.2007 г.

Намерените вкаменелости разкриват как еволюцията е развила у някои динозаври чудати черти – от черепи с формата на кубе до сърповидни нокти.

Намерените до XIX в. кости от динозаври били приемани за останки от дракони, чудовища или гигантски жертви на библейския потоп.
След още два века трупане на палеонтологични данни тези останки вече изглеждат по-странни от която и да е измислица и стават все по-необичайни. Всяка година биват откривани десетки нови видове; напоследък Китай и Аржентина са горещите точки, където са концентрирани поразителни нови находки. Съзерцавайки причудливите вкаменелости, открити наскоро, човек неизбежно се пита какво ли е имала предвид природата. Каква е ползата, да кажем, от непохватните двуметрови предни крайници на Deinocheirus, завършващи с три огромни нокътя? Или, като стана дума за крайници - какво е целяла с единствения ноктест пръст, с който гордо завършва всеки от маломерните предни крака на Mononykus?

Господството на динозаврите на земната суша се установява преди около 200 млн. години и продължава до внезапното им изчезване 135 млн. години по-късно. Този огромен период от време е трудно понятен за човешкия мозък, придобил днешната си форма в организма на Homo sapiens преди по-малко от 200 000 години и започнал да оставя писмени паметници и да създава градове преди по-малко от 10 000. Първите динозаври - дребни, леки, двукраки месоядни - се появили през триаса (първия от трите периода на мезозойската ера), когато Земята имала само един гигантски континент - Пангея. През юрския период, когато динозаврите достигнали разцвета си, Пангея се разцепила на две части - Лавразия и Гондвана. През късната креда формите на континентите наподобявали сегашните, макар и да били по-малки заради по-високите морета, а Индия все още била остров, който напредвал към Азия и предстояло да се сблъска с нея, създавайки Хималаите. Светът добивал днешния си облик: надигали се Андите и Скалистите планини; вече се били появили цъфтящи растения, а с тях и пчели. Мезозойският климат като цяло бил по-топъл и по-влажен от сегашния и благоприятствал буйния растеж на папрати и сагови растения и гори от вечнозелени дървета, гинкго и дървовидни папрати близо до полюсите; растителноядните динозаври станали огромни, хищниците също.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Декември 2007
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах