сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Египет: стопкадър

1.5.2012 г.

След Арабската пролет безпрецедентна надежда и мъчителен страх изпълват страната

 

„Крадци и разбойници" - така таксиметровият шофьор описа хората, които ще срещнем в третокласния вагон по линията Асуан - Луксор. Това изглежда е масовата нагласа в египетската провинция след революцията: пази се и стой настрана от паплачта. На гарата намръщен полицай не ме пуска да мина. „Без чужденци в трета класа - крясва той. - Забранено е!"
Пътувам през есента на 2011 г. с моя египетски колега Халед Наги, който отразяваше бунтовете в Кайро повече от 200 дни. Тръгнали сме от Абу Симбел в най-южния край на Египет към Александрия на север, с много междинни спирки по пътя. Идеята е да се движим далеч от епицентъра на революцията - площад „Тахрир", за да видим как се проявяват промените в останалата част от страната.
След много спорове и 4-часово закъснение най-накрая се качваме на влака. Бързо плащаме на контрольора 21 египетски лири (малко над 3 долара и половина) за два билета до Луксор, който е на около три часа път.
Няколко от прозорците на вагона са пукнати или счупени. Много са широко отворени, за да става течение. Това е необходимо, тъй като няма климатик, а зловонието на тоалетните изпълва вагоните. Някои пътници седят неподвижно, а тревожните им очи са впити в някаква невидима точка извън влака. Неколцина говорят по мобилните си телефони. Беззъба жена в типичната за селянките черна дреха носи кашон с три пилета.
Мъже и момчета се разхождат по пътеката и продават носни кърпички, часовници, портфейли, комплекти за шиене, полиестерни одеяла, студена вода в използвани пластмасови бутилки, тиквени семки, ядки, хляб, варен фасул, религиозни памфлети и чай, който наливат от огромни калаени чайници. Лъсват прашните ми обувки за 50 цента, които включват и щедър бакшиш. През пътеката седи мъж с тюрбан, който ми сочи през прозореца гледката към обрамчения с палми Нил и пита: „А вие имате ли си толкова красива река?"

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Май 2012
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах