сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Пъстрата Марсилия

1.3.2012 г.

Дали днес, когато повечето европейски страни се превръщат в нации от имигранти, мултикултурна Марсилия не предлага модел за бъдещето?

 

Вероятно е вярно, че нито едно правило, създадено в Париж, не остава ненарушено в Марсилия. Столицата на Прованс има славата на размирно и непокорно място - пристанище, където се кръстосват всякакви контрабандни стоки и хора, някои от тях също контрабандни. През вековете градът е бил убежище за търсещи спасение от репресии, болести и бедност. В последно време многобройните имигранти са основно мюсюлмани и днес, ако погледнеш от някой от множеството марсилски плажове през Средиземно море към невидимата Северна Африка, почти можеш да си представи прииждащия човешки потоп, докато ширещите се размирици в арабския свят тласкат все повече бежанци и безработни към европейските брегове.
Ако човек се заслуша в думите на политиците от крайната десница, би си помислил, че тази имигрантска вълна неизбежно ще доведе до настъпление на ислямския пуританизъм, който ще постави под въпрос европейските ценности и ще принуди всяка жена да се облича като талибанска невеста. След това обаче осъзнаваш, че много от мъжете и жените, които се тълпят наоколо ти по марсилския пясък, са от африкански или арабски произход и въпреки това девойките носят бикини, а не фереджета. За няколко месеца всяка година богати и бедни, бели и черни, африканци и араби, мюсюлмани, християни и евреи намират своето място на плажа, свалят почти всички дрехи и се отдават на общуване под провансалското слънце. Попитай ги откъде са и няма да чуеш Алжир, Мароко или Коморските острови, нито пък дори Франция - почти винаги простичкият отговор гласи: Марсилия.
Днес, когато все повече европейски държави се превръщат в нации от имигранти, Марсилия вероятно ни предлага визия за бъдещето, може би дори мултикултурен модел. Не че е лесно да се поддържа равновесието - в последно време продължаващите конфликти в Близкия изток периодично пораждат вълни от страх в този френски град. „По време на войната в Ирак през 1991 г. - казва Мишел Тебул, председателка на провансалския клон на Представителния съвет на еврейските институции във Франция (ПСЕИФ) - си мислех, че Марсилия ще се взриви. Казахме си: не избухне ли сега, никога няма да стане." Нищо не се случи: местните мюсюлмански водачи успяха да успокоят ситуацията в сътрудничество с други религиозни фигури. По същия начин и през ноември 2005 г., когато подклаждани от бунтовете пожари избухнаха в пълните с имигранти предградия на почти всички други френски градове, мюсюлманска Марсилия остана спокойна.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2012
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах