сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Последните номади от пещерите

1.3.2012 г.

Имаше слухове, че в далечни пещери в горите на Папуа - Нова Гвинея живее номадски народ. Открихме ги, а те изпратиха изненадващо послание до модерния свят.

 

Лидия Маю лежи умираща в пещерата. Свита край лагерния огън, с широко отворени очи в предусещане на смъртта. Кашля, тялото й се гърчи от треска, стене от болка. Може би е 15-годишна, но не е сигурна. Преди три месеца родила и бебето умряло; групата оставила трупчето му в пещерата и се преместила. Пасу Айо, мъжът на Лидия, ми обяснява как стоят нещата: „Когато се разболееш, или се оправяш, или умираш."
Цари непрогледна тъмнина, като се изключи сиянието на огъня. Отвъд скалния навес вали като из ведро и водните талази безмилостно блъскат гигантските папрати в джунглата. Тук, в планините на Папуа - Нова Гвинея, сякаш всяка нощ вали. Затова и Лидия, и последните оцелели от нейния народ меакамбут търсят подслон в скалните убежища - там е сухо. Разположени високо сред скалите, пещерите са и естествени крепости, които по-рано защитавали меакамбут от техните врагове: ловци на глави, канибали и крадци на невести. Това обаче било преди поколения. Сегашните им врагове не са толкова свирепи, но са също толкова смъртоносни: маларията и туберкулозата.
Пасу пропъжда ловното куче Бийи и сяда до огъня. Приглажда набедрената препаска от листа и полага главата на Лидия в скута си. Тя впива изнурен поглед в него. Пасу мрачно казва на брат си Джон да ни пита дали не можем да направим нещо.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2012
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах