сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Котките

1.11.2007 г.

Под формата на лъвски рев в африканската савана или мъркане на домашната писана в скута ви котките ни напомнят, че в хранителната верига има и по-висше звено от човека.

Винаги съм изпитвала недоверие към котките и сега, вървейки до един 250-килограмов африкански черногрив лъв, разбирам защо. Те ми напомнят, че има по-висшестояща брънка в хранителната верига.

Други животни никога не биха познали древните си предци. 34 милиона годишният Mesohippus, древен кон с размери колкото далматин, с три пръста на краката и къс череп, изобщо не прилича на днешното пони. Нито пък също толкова древният Poebrotherium с крайници като на сърна напомня на днешната камила. Ами ние? Проследете родословието на човека 34 млн. години назад и може да попаднете на 4-килограмово плодоядно създание с крайници и зъби като на маймуна. Камилите, конете и хората, както и други същества, са изминали дълъг път, преди да придобият сегашния си облик.

Но котката е животно, което природата изглежда е улучила от раз. Други бозайници се появявали и изчезвали, докато се опитвали да се адаптират към променящия се климат и растителност. Котките само заострили ноктите си, усъвършенствали тялото си и впивали зъби във всяка плячка, която поредната епоха им предлагала.

Ако е имало златен век на котешката еволюция, то това е късният миоцен - преди около десет милиона години, когато са започнали да се развиват съвременните родословия - цялото пищно разнообразие от лъвове, тигри, гепарди, леопарди и сродните им по-малки котки. Късният миоцен е бил идеалният период за диверсификацията на всички бозайници - горите отстъпили място на широки равнини, предоставяйки на животните място да скитат на големи стада. Котките играели на хищническа гоненица и пригодили телата и поведението си за бързо залавяне на плячката.

Днес класификацията на котките е сложен и продължителен процес, подпомаган от високотехнологични методи като ДНК анализа. Например генетикът Стивън О`Брайън, както и други негови колеги предложиха непалският леопард да бъде класифициран като подвид на индийския.

снимка: Стела Койчева

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2007
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах