сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Снежен патрул

1.1.2012 г.

Двама млади датчани патрулират с единствения в света военен кучешки впряг.

 

Когато Йеспер Олсен паднал, било тъмно.

Тъмно и студено. През зимата в Северна Гренландия не проблясва и лъч слънчева светлина в продължение на повече от три месеца. Средната температура е -31°С. Вятърът е свиреп.

Йеспер бил екипиран за такъв климат, бил подготвен и за своенравните кучета и претоварената шейна, и за неравната местност, и за тънките ски за пресечен терен. Дори и за падане бил подготвен. Не предвидил само, че докато се търкаля по стръмния скалист склон, ножът му ще се измъкне от кожения калъф на кръста и ще се завърти по най-неподходящия начин. Йеспер се стоварил върху него. Острието пронизало дясното му бедро.

Партньорът му - Расмус Йоргенсен - не видял премеждието. Расмус пътувал малко пред него и челникът му разпръсквал мрака между черните нащърбени върхове и бледата линия на крайбрежието. Преди да загуби равновесие, Йеспер стоял зад тежката шейна и 13-те кучета и държал поводите, опитвайки се да овладее спускането на впряга. Сега той лежал проснат върху скованата от лед тундра, със срязан скиорски гащеризон, а по крака му се стичала кръв. Двамата били на 800 км северно от полярния кръг, в едно от най-самотните и негостоприемни места на Земята.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2012
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах