сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Липсващото звено в древното злато на България

1.12.2011 г.

Поредица открития през последните години хвърлят нова светлина върху златната металургия на бронзовата епоха в днешните български земи.

 

Поредица открития през последните години хвърлят нова светлина върху златната металургия на бронзовата епоха в днешните български земи.  Значението им далеч надхвърля попълването на хронологическите празнини, тъй като те носят познание в изцяло нови области - технология, минно дело, търговия и контакти. Множат се и въпросите.
През 2004 г. Националният исторически музей (НИМ) откупува дребни златни предмети от местност край карловското село Дъбене, в долината на р. Стряма. Започват спасителни разкопки на няколко ниски могили и пространството около тях и първоначално идеята на ръководителя Мартин Христов е за некропол. През 2005 г. екипът проучва струпване от камъни с диаметър около 10 м. Под него се натъква на осем дълбоки ями, опасващи правоъгълно пространство, където са били положени няколко глинени съда и се откриват късчета горели кости. Това е средата, в която археолозите откриват над 15 000 отделни златни предмети: спирали, миниатюрни мъниста и правоъгълни плочки с отвори. Съдовете, а следователно и златните находки датират от втората половина на III хил. пр.Хр. - последния период на ранната бронзова епоха.

 

 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Декември 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах