сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Долината на смъртта

1.11.2007 г.

Странните явления в най-горещото и най-ниското място в Америка - неслучайно избрано от Антониони за снимките на „Забриски пойнт" - и до днес озадачават геолозите.

Имам чувството, че начинът, по който изглежда националният парк „Долината на смъртта", е нещо като научна еротика за геолозите, проучващи твърдите скали. На повечето други места по Земята нагъването и деформирането на скалите, сблъсъкът на тектоничните плочи, признаците за вулканична дейност, стърженето на ледниците върху скалите или ефектите от ерозията са покрити с трева или прах, със сняг или лед. Майката Земя обикновено е свенлива, но в интерес на истината Долината на смъртта е общо взето гола. Освен това е единственото място на света, където геологията сама по себе си ме е карала да се смея на глас. В северозападната й част, наречена Състезателната писта, се случва необясним феномен - камъни, големи колкото микровълнови фурни, се плъзгат върху пресъхналата кал на разстояния, по-големи от 850 м. Всички улики за това са налице: дълбоки следи по повърхността с камък накрая. Човек неохотно стига до заключението, че камъкът някак си е изминал няколкостотин метра. Тези „скитащи" камъни са над 150 на брой. Но никой никога не ги е виждал да се местят.

Долината е млада. Оформила се е преди около 2 милиона години, когато земята между раздалечаващите се планински вериги пропадала по дължината на разломите. Планините, включващи вр. Телескоуп (3368 м), улавят влагата, която достига до тях. Водата се стича надолу по стръмните склонове, причинявайки ерозия и кални порои, образувайки алувиални равнини и накрая откривайки най-ниското място.

Долината жадува да е езеро, но жегата и непрестанните ветрове изпаряват водата и остава само утайка от минерали, предимно соли. Температурата на повърхността може да стигне 95°С и самата почва е изгорена и спечена. Неосъществилото се езеро е покрито само с много тънък слой минерали, който не би издържал тежестта ми. Навлязох и затънах до коленете в хладка вода и кал.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2007
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах