сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Хъбъл

1.11.2007 г.

Почти 20 години след извеждането му в Космоса, космическият телескоп „Хъбъл" насочва нетрепващия си взор към още по-дълбоките тайни на разширяващата се Вселена.

Понякога можете да го видите - в ясна нощ, по здрач или преди зазоряване в умерените ширини, когато косите слънчеви лъчи се отразяват от сателитите на височина 600 км - точица светлина, не по-ярка от обикновена звезда. Той мудно прекосява небето, а вълничките в земната атмосфера (същите тези изкривявания, над които бил замислен да се издигне) карат плавното му и неспирно движение да изглежда накъсано и объркано. Последното до голяма степен описва и началото на кариерата на космическия телескоп „Хъбъл". Извеждането му в орбита било отлагано неколкократно, а когато най-накрая се случило, той се оказал късоглед. Екипажът на една совалка го поправил, след което редица други внесли подобрения. С времето този телескоп е станал най-популярният научен инструмент в света - който е бил видян от (и през който са погледнали) най-много хора. Учените пируват с получените от него данни, а прекрасните образи на звездни купове, мъглявини и галактики са направили името му (кръстен е на Едуин Хъбъл, откривателя на разширяващата се Вселена) известно почти колкото Google. 

Удивително уместно е именно безпилотен телескоп да се превърне в символ на науката, тъй като инструментите като цяло - и телескопите в частност - са дали началния тласък на научната революция. Обикновено мислим за науката като за велики умове, които раждат големи идеи, но тази парадигма е отживелица от преднаучната епоха, когато хората са търсили знание най-вече в книгите на философите. В науката инструментите могат да се окажат по-надеждни от логическите аргументи. Безпристрастната присъда на телескопа на Галилео направила много повече от съжденията му за изобличаването на недостатъците на господстващия Птолемеев модел на Космоса, който поставял Земята в центъра му. Успехът на Нютоновата механика се дължи не толкова на безспорното й изящество, колкото на способността й да предскаже какво астрономите ще видят през телескопите. Йохан Кеплер - съвременникът на Галилео, бързо разбрал, че направените с научни инструменти недвусмислени наблюдения бързо ще пометат вековете интелигентни, но невежи спорове. Въпреки че бил теоретик в областта на математиката и никога не е притежавал телескоп, Кеплер възхвалил изобретението на Галилео в една ода, в която се обръща към него с думите: „Ти, всезнаеща тръба, по-скъпоценна от всеки скиптър."

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2007
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах