сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Градските потомци на Чингис Хан

1.10.2011 г.

Приток на номади обръща с главата надолу монголската столица

 

Не толкова отдавна младият монголски пастир Очхуу Генен натоварил каквото било останало от живота му в китайски пикап, взет назаем, и се преместил в Улан Батор - разрастващата се столица на страната. Строен и с горда осанка, Очхуу не показал с нищо да е разстроен, когато се хвърлил да опакова, вдига, разопакова и прибира.

Броени часове след пристигането си Очхуу вече бил опънал своя гер - традиционната кръгла юрта на номадите - на малък участък гола земя, който бил взел под наем. Около него се били ширнали хиляди такива парцели, всеки с гер по средата, скупчени един до друг по склоновете над Улан Батор. Щом издигнал кюнеца на печката и забил колчетата, той отворил ниската дървена врата за своята съпруга Норвоо, техния син пеленаче Улака и 6-годишната им дъщеря Анука. Норвоо загърбила тревогите си, за да се погрижи техният гер отново да стане толкова уютен, колкото бил и по-рано, далеч от града. Но гледката отвън била коренно различна в сравнение със степта на час път югозападно от столицата. Вместо ширналата се тревиста равнина тук на няколко метра от вратата се издигала дъсчена ограда. А на мястото на обичния добитък на Очхуу - конете, говедата и овцете - се въртяло само кучето на хазяина.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Октомври 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах