сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Страна на сенките

1.9.2011 г.

Докато излиза от изолацията си, народът на Мианмар е в плен на репресии и реформи, мрак и светлина

В Янгон е настъпил онзи вълшебен час, когато последните слънчеви лъчи, вече по-меки и хладни, позлатяват рушащия се център на града. Кикотещи се деца тичат да си купят сок от захарна тръстика. Жени с бузи, намазани с паста от дървесна кора (бирманската версия на слънцезащитен крем), се пазарят с продавач на риба. Шкембести мъже в тениски и лонги (традиционния бирмански саронг) седят на тротоара и дъвчат червен бетел (ядки от бетелова палма, увити в листа от индийски пипер).

Карнавалната атмосфера не трае дълго. В тропиците нощта пада бързо и режимът на тока, който тормози Мианмар, придава на полумрака зловещи нотки. Една порутена правителствена сграда от колониалната ера потъва в абсолютен мрак. От съседната уличка струи синкавата светлина на телевизор, захранван от преносими генератори. Продавачите под дърветата са невидими, но свещи осветяват стоката им - обръчи с нанизана сребриста риба, китки лилави бананови цветчета, купчинки листа от бетелова палма. И пиратски DVD-та с американски филми и музика, подредени в синя дървена кутия.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Септември 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах