сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Багдад след бурята

1.7.2011 г.

Въпреки трудностите и нестихващото насилие жителите си представят обновяването на древния град

Не исках да се връщам в Багдад като военен турист и очите ми да се спират на многото трайни последици от травматичните събития, но това е трудно да се избегне. Последния път, когато бях тук, носех пустинен камуфлаж и карабина М4 като сержант от американската армия. Това беше през 2003 и 2004 г., когато в Ирак имаше до 150 000 американски войници. През годините след това често съм се чудел как ли се чувстват иракчаните, които се борят да си извоюват свой собствен живот. Също така се питах какво ли ще е усещането да се разходя по някоя багдадска улица без бронирана жилетка и закрепени на гърдите пълнители.

В онези дни моята част ескортираше дълги снабдителни конвои, виещи се през града. Бунтовниците организираха сложни засади и караха натъпкани с експлозиви коли. Един ден ефрейторът изкрещя на мен и картечаря ми да се скрием от местата си на люковете в задния край на бронетранспортьора - и внезапно във въздуха избухнаха минометни снаряди, разпръсвайки смъртоносен град от шрапнели. Преминахме през бурята от метал с блъскащи в гърдите сърца. Подобни спомени изплуват в съзнанието ми, докато шофираме през града.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах