сп. National Geographic - Октомври 2018
National Geographic KIDS - Октомври 2018

В търсене на Клеопатра

1.7.2011 г.

Археолози търсят истинското лице и гроба на „първата световна знаменитост".

Всички съществуващи образи на Клеопатра се основават на твърде неласкавите профили по монети. Разполагаме и с един безличен 6-метров релеф на храма в Дендера, а в музеите са изложени няколко мраморни бюста, повечето от които може би дори не са на Клеопатра.

Древните автори възхваляват нейното обаяние, не външния й вид. Със сигурност е успяла да разпали страст у двама могъщи римляни: Юлий Цезар, от когото имала син, и Марк Антоний, който бил неин любовник повече от десет години и станал баща на още три нейни деца. Но красотата й – пише гръцкият историк Плутарх – не била „такава, че да смае всеки, който я види; общуването с нея било завладяващо, а външността й – ведно с нейната убедителност в спор и характера й, съпътстващ всяка разменена дума – била възбуждаща. Удоволствие носел и нейният тембър, а гласът й звучал като многострунен инструмент.“

Хората се чудят къде е гробът на Клео­патра още откакто била видяна за последно в легендарната сцена на смъртния си одър, нагиздена с диадема и царствени накити и полегнала, по думите на Плутарх, на златно ложе. След покушението срещу Цезар неговият наследник Октавиан повече от десет години воювал с Антоний за контрола над Римската империя. През лятото на 30 г. пр.Хр. войските на Октавиан влезли в Александрия. Клеопатра се барикадирала зад масивните врати на своя мавзолей, сред купища злато, сребро, перли, произведения на изкуството и други съкровища, които се заклела да изпепели, за да не попаднат в римски ръце. Именно в мавзолея донесли на първи август Антоний, умиращ от раните, които сам си нанесъл с меча, за да издъхне в обятията на Клеопатра. И може би пак в мавзолея, десетина дни след смъртта на Антоний, самата Клеопатра, на 39 години, сложила край на живота си с – както се твърди – отровата на египетска кобра.

Римският историк Дион Касий съобщава, че подобно на Антоний и тялото на Клеопатра било балсамирано, а Плутарх отбелязва, че последната царица на Египет била погребана до своя римски любовник. Шестнайсет века по-късно Шекспир ще възкликне: „... нивга да не заключи гроб на таз земя / по-царствена и по-прочута двойка.“ Но въпреки това нямаме никаква представа къде би могъл да се намира този гроб.

Александрия и нейните околности се радват на по-малко внимание от по-древните обекти покрай Нил, като пирамидите в Гиза и паметниците в Луксор. В това няма нищо чудно: земетресения, приливни вълни, повишаване на морското ниво, потъваща суша, граждански конфликти и лишеното от сантименталност преизползване на строителни материали са изличили древния квартал, седалище на Клеопатра и нейните предци в продължение на три века.

Понастоящем огромната част от блясъка на древна Александрия се намира на 6 м под водата. През последните няколко десетилетия археолозите най-сетне са се заели сериозно с търсенето на гроба на Клеопатра. Подводните разкопки, наченати през 1992 г. от френския изследовател Франк Годио, са позволили на учените да картографират залетите части от древна Александрия, кейовете, крайбрежните алеи и потъналия терен, заеман някога от царските дворци. Покритите с морски жълъди находки, изкарани на повърхността – огромни каменни сфинксове, настилка от гигантски варовикови плочи, гранитни колони и капители, – изострят апетита за едно по-добро разбиране на света на Клеопатра.

 „В античните текстове няма нито дума за това къде е погребана Клеопатра – казва археологът Катлийн Мартинес от Доминиканската република, която прави разкопки в древния град Тапозирис в търсене на гроба на легендарната царица. – Аз обаче вярвам, че тя е подготвила всичко – от това как е живяла до смъртта, която си е избрала, и как точно е искала идните поколения да я намерят.“

Клеопатра VII била родена в Египет, но произхождала от род на гръцки царе и царици, управляващи Египет вече почти 300 години. Македонските Птолемеи са една от най-колоритните династии в историята, прочути не само с богатства и мъдрост, но и с кървави съперничества, кръвосмешения и братоубийства. Дошли на власт след завоюването на Египет от Александър Велики, който, тласкан от невероятната си енергия, през 332 г. пр.Хр. нахлул в Долен Египет, прогонил омразните персийски окупатори и бил приветстван като божествен освободител от египтяните, които го признали за фараон в столицата Мемфис. Той положил основите на Александрия, която щяла да бъде египетска столица почти хиляда години.

След кончината на Александър през 323 г. пр.Хр. Египет бил даден на Птолемей, един от доверените му военачалници. На годишнината от смъртта на Александър през 304 г. пр.Хр. Птолемей бил коронясан за фараон. Той принесъл жертви на египетските богове, приел египетско тронно име и се изоб­разявал в египетски одежди. Най-величественият завет на династията била самата Александрия с нейния главен булевард с ширина 32 м, дворците и храмовете край пристанището, над които се извисявал фарът на остров Фарос – едно от седемте чудеса на древния свят.

Скоро Александрия се превърнала в най-големия и изискан град на света – кипяща космополитна смес от египтяни, гърци, евреи, римляни, нубийци и т.н. Най-блестящите умове на Средиземноморието идвали да се образоват в Музейона – първата академия в света – и в голямата Александрийска библиотека. Именно тук, 18 века преди революцията на Коперник, Аристарх стигнал до извода за хелиоцентричната Слънчева система, а Ератостен изчислил обиколката на Земята. В Александрия еврейската Библия била преведена за първи път на гръцки език, а поетът Сотад Сквернословеца открил границите на творческата свобода, като твърде неразумно нахвърлил няколко подигравателни строфи за кръвосмесителния брак на Птолемей II с неговата сестра. Погребали го в оловен ковчег.

Ако описанията на първия династически празник на Птолемеите около 280 г. пр.Хр. не лъжат, то подобен купон днес би струвал милиони долари. Процесията представлявала фантасмагория от музика, тамян, ята гълъби, натоварени с канела камили, слонове със златни сандали и бикове с позлатени рога. Сред платформите имало и един петметров Дионис, възливащ от златен потир.

Когато 18-годишната Клеопатра се възкачила на трона през 51 г. пр.Хр., империята на Птолемеите се разпадала. Кипър, Киренайка (Източна Либия) и части от Сирия били загубени; скоро римски гарнизон щял да бъде настанен в самата Александрия. И все пак тя била бляскав град в сравнение с провинциалния Рим. Клеопатра имала намерение да възроди империята си, но не като пречи на растящата римска мощ, а като се постави в нейна услуга – осигурява й кораби и зърно – и скрепи съюза си с римския военачалник Юлий Цезар посредством сина им Цезарион. И за да не би нейните поданици да възненавидят римските й забежки, Клеопатра прегърнала египетските традиции.

Твърди се, че тя първа от Птолемеите си дала труд да научи египетски. Птолемеите искрено се вълнували от египетските представи за отвъдния живот. От този интерес се зародила хибридна гръко-египетска религия, която намерила върховния си израз в култа към Серапис – египетската легенда за Озирис и Изида, само че освежена по гръцки. В този основополагащ за египетската религия мит се разказва как Озирис, убит от брат си Сет, бил насечен на парчета и пръснат из цял Египет. Благодарение на силата, която получила чрез измама от слънчевия бог Ра, Изида – съпруга и сестра на Озирис – успяла да възкреси своя брат-съпруг, колкото да зачене син – Хор.

В епохата на Клеопатра култът към богинята Изида вече от векове се разпространявал из Средиземноморието. Клеопатра решила да свърже себе си с великата Изида (а Марк Антоний с Озирис) и да бъде почитана като богиня. Поръчала да бъде изобразена в портрети и статуи като универсалната богиня майка.

От 37 г. пр.Хр. насетне Клеопатра започнала да реализира своята амбиция да разшири империята си – Антоний върнал някои египетски владения и провъзгласил децата на Клеопатра за техни владетели. На празник в Александрия по случай победата на Антоний над Армения през 34 г. пр.Хр. Клеопатра се появила в свещената одежда на Изида.

Именно ревностното отъждествяване на Клеопатра с Изида и царствената й роля като въплъщение на великата богиня на майчинството, плодородието и магията в крайна сметка довели Катлийн Мартинес в Тапозирис Магна. С помощта на античните описания на Египет, оставени от Страбон, Мартинес начертала скица на възможните гробни места, като се съсредоточила върху 21 обекта, свързани с легендата за Изида и Озирис.

Ако някой някога открие гроба на Клео­патра, това ще бъде археологическа сензация, съперничеща на намирането на гробницата на Тутанкамон от Хауърд Картър през 1922 г. Но дали откриването на гроба или дори на тялото й ще обогати знанията ни за последния египетски фараон? А може ли да бъде другояче? През последните сто години единственото допълнение към свързаните с Клеопатра археологически материали е, както смятат учените, образец от нейния почерк – къс папирус, освобождаващ от данъци римски гражданин в Египет през 33 г. пр.Хр.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах