сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Биогоривата

1.10.2007 г.

Производството на гориво от царевица или други култури може да е добро за планетата - стига да не нанасяше толкова щети на околната среда. Новите открития може да променят този процес.

Подкарвайки лъскавата си оранжево-черна кола с мощност 670 конски сили към победата на „Индианаполис 500" тази година, темпераментният шотландец Дарио Франчити регистрира една необичайна подробност в историята на спорта. Той стана първият рали пилот, спечелил легендарното автомобилно състезание, карайки на чист етанол - бистър като джин високооктанов царевичен спирт.

Фактът, че „Инди" се обърна към стария приятел на контрабандистите, е само един от признаците за трескавото втурване към биогоривата - заместители на бензина и дизела, произвеждани от култури като царевица, соя и захарна тръстика. Привържениците им твърдят, че подобни възобновяеми горива могат да вдъхнат живот на замиращата селска икономика в САЩ, да ни помогнат да се освободим от притеснителната зависимост от Близкия изток и - което е най-хубаво - да намалим нарастващите емисии на въглероден диоксид. За разлика от древния въглерод, отделян при използването на изкопаеми горива, който с всяка минута повишава температурата на земята, въглеродът в биогоривата идва от атмосферата, откъдето растенията го улавят при растежа си. На теория, ако работи с етанол, дори една състезателна кола би могла да е „въглеродно неутрална".

Ключовата дума е „би могла". Произвежданите в момента в САЩ биогорива са изключително полезни за някои фермери и за гиганти в земеделието като „Арчър Даниълс Мидланд" и „Каргил", но почти никак - за околната среда. Царевицата се нуждае от големи количества хербициди и азотни торове и може да причини по-голяма ерозия на почвата от всяка друга култура. При това производството на царевичен етанол поглъща точно толкова изкопаеми горива, колкото самият етанол замества. При соевия биодизел положението е съвсем малко по-добро. Природозащитниците се боят, че растящите цени на двете култури ще накарат фермерите да разорат около 14 млн. хектара нископродуктивни земеделски земи, които сега са заделени с цел опазване на почвата и дивата природа - а това може да доведе до освобождаване на още повече въглерод, който в момента неизползваните терени задържат.

Привържениците на етанола изтъкват, че петролната индустрия също е получавала огромни субсидии в продължение на десетилетия, включително милиарди долари под формата на данъчни облекчения и десетки милиарди долари годишно за охрана на нефтените полета в Близкия изток - дори преди войната в Ирак. Да не говорим за безпрецедентно високата цена, която здравето ни и околната среда плащат за замърсяването от коли, камиони и самата петролна индустрия. И докато дотациите за  нефта попадат в ръцете на най-богатите компании в света, субсидиите за етанола възраждат малки градчета във вътрешността на САЩ с имена като Уаху, Небраска.

„Биогоривата не стават за нищо и само ни отклоняват от това, към което всъщност трябва да се стремим: опазването на околната среда - казва Дейвид Пиментел от университета „Корнел", един от най-суровите критици на етанола. - Те крият заплаха, а не полза. Много хора ги смятат за празна работа."

При това всяко биогориво изразходва култури, които биха могли да хранят гладната планета. Един скорошен доклад на ООН заключава, че макар и потенциалните ползи от биогоривата да са големи, нарастващата им популярност може да намали продоволствената сигурност и да повиши цените на храните - в днешния свят, където всеки ден от глад умират 25 000 души, повечето деца под петгодишна възраст. Очаква се до средата на века нуждите от гориво и храна да нараснат над два пъти, а много учени се опасяват, че през следващите десетилетия промените в климата ще подкопаят земеделската производителност.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Октомври 2007
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах