Редовно възприемаме парковете в големите градове като един вид убежища - зелени острови сред морето от бетон и стомана. Когато приближаваш надземната железница (т.нар. High Line - „Високата линия") в квартал Челси в западния край на долен Манхатън, виждаш първо това, от което градските паркове се опитват да избягат - груба, масивна, черна стоманена структура, поддържаща надземна железопътна линия, по която някога пътували товарни вагони направо към фабриките и складовете. Поне отдалеч изглежда по-скоро като занемарена руина, отколкото като градски оазис.
Всъщност доскоро High Line беше именно градска развалина, при това в лошо състояние. Много от местните хора, а също и Рудолф Джулиани, кмет на Ню Йорк през голяма част от 90-те години, нямаха търпение да я съборят. Кметската администрация съзнаваше, че Челси добива изискания вид на квартал с галерии, ресторанти и луксозни апартаменти, и възприемаше оцелялата част от надземната железница, виеща се в продължение на над два километра между улица „Гансеворт" и 34-а улица (участъкът на юг бил разрушен години по-рано), като грозен израстък. Бяха убедени, че тази останка от някогашния град трябва да бъде премахната, за да може кварталът да реализира пълния си потенциал.
Чудо над Манхатън
1.5.2011 г.
Разходката по High Line е различна от всяко друго преживяване в Ню Йорк. Носиш се на около 8 м над земята, едновременно свързан с уличния живот и далеч от него.
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Май 2011
