сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

С ръцете на майстор

1.5.2011 г.

Срещи в български занаятчийски центрове
"Традициите се развиват, променят се. Работим като някогашните майстори, но търсим и нови форми".

Мъжът не е съгласен да ни заведе в златарската си работилница. „Какви традиционни занаятчии - в Плевен няма златари, използващи стари инструменти и техники!" Промърморва и нещо за скъпи метали и „нездраво любопитство". Накрая ни насочва към колегата си Антон Антонов, който бил от занаятчийски род. Оказва се, че бащата и дядото на златаря Антонов били коларо-железари. Самият той специализирал ковано желязо в софийския Техникум по художествени занаяти. Искал да отвори цех в Плевен, но не получил разрешение и се хванал на работа при бижутерите в „Златарска промишленост". През 1990 г. държавното обединение се разпаднало. „Разделихме се, направихме частни фирми. Повечето не оцеляха. Ако работата не ми носеше такова удоволствие, и аз вече да не съм златар" - признава 57-годишният Антон. „Няма как да успееш, ако правиш бижута по стария начин, докато другите златари работят с модерни технологии. Затова занаятът ни почти никъде не се е запазил в традиционния си вид." После, сякаш от съчувствие към нашия интерес към традициите ни показва духалка, с която едновремешните майстори запоявали бижута, регулирайки пламъка с дъха си. „Аз съм от последните, които още  я ползват."

 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Май 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах