сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Космическата ера на 50 години

1.10.2007 г.

Този месец се навършва половин век, откакто „Спутник" напусна Земята. Днес запалените на тема космос се надяват, че могат да съживят романтиката на космическите изследвания.

Началото на космическата ера е поставено през студената вечер на 4 октомври 1957 г. „Спутник" - 84-килограмова алуминиева сфера, напъхана в носа на съветска балистична ракета Р-7, се издига от площадката за изстрелване на края на пустинята Къзълкум, на около 160 км източно от Аралско море, и оставяйки диря в небето, се превръща в първия изкуствен обект в орбита около Земята. Така започва епохата на изследвания и откривателство, чиято значимост няма паралел в историята. Хората ще кръжат в орбита около планетата, ще се носят в космическото пространство и - най-удивителното от всичко - ще стъпят на Луната.

След 1957г. съперничеството между САЩ, и СССР ражда поредица от забележителни постижения и герои. През 1961 г. съветският космонавт Юрий Гагарин, само на 27 години, става първият човек в Космоса, като прави една обиколка на Земята и се приземява с парашут в разорано поле. На следващата година пилотът Джон Глен става първият американец, обиколил планетата.

Всичко това приключи само 15 години по-късно - след последната мисия „Аполо" до Луната през декември 1972 г. Космическата совалка, обявена за технологично чудо при дебюта си през 1981 г., се оказа крехка, скъпа и опасна. И тъй като не може да лети отвъд ниската околоземна орбита, тя превърна космическите полети в поредица от високотехнологични екскурзии до никъде. След като „Колумбия" се разпадна над Тексас по време на завръщането си през 2003 г., причинявайки смъртта на всичките седем астронавти на борда, разследващите заклеймиха безсмислието на програмата за пилотирани полети в Космоса.

В отговор президентът Джордж У. Буш очерта нова „Стратегия за изследването на Космоса": да върнем американските астронавти на Луната до 2020 г. и в крайна сметка да ги пратим на Марс. САЩ поръчват нови ракети, конструират нов космически кораб, правят планове за лунна база и - при твърде малки шансове за успех - се опитват да възродят духа на неотложност и приключенство, тласнал напред нашия първи щурм към Космоса.

Въпреки променливата си съдба пилотираното изследване на Космоса продължава да владее човешкото въображение. Но ще трябва да почакаме няколко години, преди да разберем дали трайното влечение на човечеството към Космоса ще породи още някое прекрасно приключение като започналото преди половин век.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Октомври 2007
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах