сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Антропоцена - епохата на човека

1.3.2011 г.

Това е ново име, дадено на нова геологична епоха, която се определя от огромното човешко въздействие върху планетата.

Пътеката води нагоре по хълма, прехвърля бързите води на потока, после се връща обратно през него и минава покрай трупа на овца. Намирам се в южните планини на Шотландия. Точно преди последния завой има водопад, полузабулен от мъглата, и оголена назъбена скала, нашарена от вертикални ивици. Моят водач, британският стратиграф Ян Заласиевич, сочи широка сива лента. „Тук са се случили лоши неща" - казва той.

Ивицата се отложила преди около 445 млн. години, докато седиментите бавно се трупали на дъното на древен океан. В онази епоха животът все още бил ограничен основно във водата и освен това преминавал през криза. Между единия и другия край на дебелата около метър сива ивица измрели около 80% от морските видове - много от които вече не съществуват, например граптолитите. Това масово измиране, известно като ордовик-силурско, е едно от петте най-големи през последния половин милиард години. Съвпада с екстремни промени в климата, глобалното морско ниво и химията на океана.

Работата на стратиграфите е да възстановят историята на Земята въз основа на уликите, които могат да се извлекат от скалните пластове милиони години след самото събитие. Те гледат на събитията в дългосрочен, дори твърде дългосрочен план, тъй като само най-бурните сред тях биха могли да оставят след себе си ясни и трайни следи. Именно тези събития бележат ключовите епизоди в обхващащата 4,5 млрд. години история на планетата - повратните точки, които я разделят на разбираеми глави. Затова е стряскащо, че много стратиграфи са стигнали до извода, че ние сме точно такова събитие - че човешките същества дотолкова са променили планетата само през последното столетие, че са поставили началото на нова епоха - антропоцена. Питам Заласиевич как според него ще изглежда тази епоха в очите на геолозите от далечното бъдеще. Дали преходът ще бъде умерен, подобно на десетки други в геологичните пластове, или ще се прояви като отчетлива ивица, в която са се случили много лоши неща - подобно на масовото измиране в края на ордовика?
Това, казва Заласиевич, тепърва ще трябва да установим.
Терминът „антропоцен" бе създаден преди десетина години от холандския химик Паул Крутцен, един от носителите на Нобелова награда за откриването на въздействието на озоноразрушаващите съединения. По време на една научна конференция, на която Крутцен присъствал, председателстващият заседанието непрекъснато говорел за холоцена - епохата, започнала с края на последния ледников период преди 11 500 години и продължаваща (поне официално) до ден ден-днешен. Крутцен си спомня, че изтърсил: „Я стига - вече не сме в холоцена, а в антропоцена." И допълва: „Известно време в залата се възцари тишина."

Терминът антропоцен намерил радушен прием. Човешкото въздействие върху света е станало много по-очевидно през последните 150 години, отчасти защото размерът на населението се е учетворил до почти 7 млрд. души. „Моделът на растеж на човешката популация през XX в. е свойствен по-скоро за бактерии, отколкото за примати" - пише биологът Е. О. Уилсън. Той е изчислил, че човешката биомаса вече е около сто пъти по-голяма в сравнение с който и да било друг вид едри животни, крачили някога по Земята.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах