сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Светлина в тунела

1.3.2011 г.

На два километра под Алпите работници довършват най-дългия и най-дълбокия жп тунел в света

Когато през 1402 г.  уелският хроникьор Адам от Ъск пътувал с волска кола през дивия и отдалечен проход Сен Готар в Швейцария на път към Рим, бил толкова ужасèн, че помолил водачите си да му вържат очите, за да не гледа.

Той не бил първият пътник през Алпите, на когото му се искало да има и друг маршрут. В продължение на хилядолетия тези планини били най-голямата бариера за пътешествениците и търговците на Стария континент. Прекосяването им било равносилно на кошмарно, изпълнено с премеждия пътешествие или най-малкото на тежко бъхтене по стръмните баири.

Но скоро това ще се промени. През последните девет години армия от работници се труди дълбоко в твърдото гранитно сърце на могъщата планинска верига, известна като масива Сен Готар, за да построи най-дългия и най-дълбокия железопътен тунел.

Миналия октомври работниците, копаещи северно от италианско говорещия кантон Тичино, срещнаха колегите си, които копаеха южно от немско говорещия Седрун, за да приключат изкопната фаза на едната тръба от двойния тунел - моментът, в който си стиснаха ръцете, беше документиран на живо по швейцарската телевизия и предаван в цяла Европа. През април се очаква да бъде свързана и втората тръба.

Със своите 57 км дължина базисният тунел „Сен Готар" с лекота изпреварва 50-километровия тунел под Лам Манша между Великобритания и Франция и сегашния рекордьор - 54-километровия японски тунел „Сейкан". Той е уникален и в инженерно отношение. Докато най-сериозните му съперници минават под сравнително плитки водни басейни, „"Сен Готар"" пробива сложните по състав основни скали на гигантска, силно нагъната планинска верига. Никой никога не е дълбал тунел толкова дълбоко в недрата на планината, или пък с такова решаващо значение.

Когато бъде отворен през 2017 г., той ще направи Швейцария равна като Холандия по отношение на железниците. Високоскоростните пътнически влакове, пътуващи южно от Цюрих, ще препускат по почти хоризонтално трасе чак до Милано, като профучават през швейцарските пейзажи с 250 км/ч, втурват се под планината и изскачат от другата страна само след броени минути, сякаш Алпите не съществуват. Времето за пътуване между двата града ще намалее от почти 4 часа до малко над 2 часа и половина - по-бързо и по-директно, отколкото със самолет.

Но Швейцария не влага 10 млрд. долара в тунела, за да се конкурира с авиолиниите. Тя прави това, за да превозва товари и да намали драстично непрекъснато увеличаващия се брой камиони, задръстващи нейните магистрали и боботещи из уязвимия й алпийски пейзаж.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах