сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Под Париж

1.2.2011 г.

Тук ще откриете кости, камъни, километри тунели и легален (и нелегален) туризъм.

Таксито се носи плавно в съботната утрин. Огромните булеварди са тихи, магазините - затворени. От една пекарна се носи аромат на топъл хляб. На един червен светофар неясно движение привлича вниманието ми. Мъж в син работен комбинезон се измъква от шахта на тротоара. Косата му е сплетена на расти, на главата си носи челник. След него се появява млада жена с фенер. Има дълги, стройни крака и носи много къси шорти. И двамата са с гумени ботуши и са опръскани с бежова кал като изрисувани туземци. Мъжът избутва обратно металния капак на шахтата, хваща жената за ръка и двамата хукват ухилени по улицата.

Париж има по-дълбока и по-странна връзка със своите подземия, отколкото почти всеки друг град, а тези катакомби са едни от най-богатите. Хилядите километри тунели, които съставляват едни от най-старите и най-гъстите мрежи от подземни железници и канали в света, са само началото. Под Париж има пространства от всякакъв вид - канали и резервоари, крипти и банкови трезори, винени изби, превърнати в нощни клубове и галерии. Най-изненадващи са старите варовикови кариери, които се разгръщат в дълбока и сложна мрежа под много квартали, най-вече в южната част на метрополията.

През XIX в. в тези подземни зали и тунели се е добивал строителен камък. През Втората световна война бойците от френската съпротива са се крили в някои от кариерите, а немците са строили бункери в други. Днес из тунелите броди една различна нелегална група - свободна общност без ръководител, чиито членове понякога прекарват цели дни и нощи под града. Те се наричат катафили - хора, които обичат катакомбите на Париж.

Влизането в кариерите е забранено от 1955 г., така че катафилите по принцип са млади хора, които бягат от света на повърхността и неговите правила. Ветерани твърдят, че това място започнало да привлича хора през 70-те и 80-те, когато традиционното парижко бунтарство получило нов тласък от пънк културата. Тогава било по-лесно да се слезе под земята, защото имало много повече отворени входове. Катафилите празнували на места, които знаели само те, организирали представления, създавали изкуство, вземали наркотици. Под земята царяла свобода, дори анархия.

До края на 80-те градските власти и собствениците на частни имоти затворили повечето от входовете и в тунелите започнала да патрулира елитна полицейска част. Но така и не успели да спрат катафилията. Двамата младежи, които видях да се измъкват от шахтата сутринта, бяха катафили. Може би са били на среща - някои от мъжете, с които изследвах кариерите, бяха срещнали бъдещите си съпруги в тунелите, разменяйки си телефонни номера на светлината на фенерите. Катафилите са сред най-добрите екскурзоводи в подземния лабиринт на Париж. Повечето парижани само бегло осъзнават размерите му, въпреки че, докато се возят в метрото, вероятно профучават над костите на предците си.

 
Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах