сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Опасни води

1.10.2007 г.

Съвременните пирати отдавна дебнат из Малакския проток в Югоизточна Азия, като обират моряци, отвличат екипажи и задигат цели кораби.

„Оттук подушвам морето" - казва затворникът. Това изглежда твърде невероятно от устата на човек, намиращ се в шумоизолирана килия в Северна Малайзия, отдалечена на няколко километра птичи полет по права линия от най-близката солена вода.

Макар и да не са наясно кой е той, пазачите му със сигурност знаят какъв е: ланун (изговаря се ла-нуун). Когато го моля за точен еквивалент на английски, преводачът ми обяснява, че няма такъв и че думата е натоварена с много културни и исторически значения. Краткият, неточен отговор е, че затворникът е пират. „Титла" си заслужил, когато малайзийската морска полиция го заловила с още девет съучастници, след като отвлекли „Неплайн Делайма" - танкер, превозващ 7000 тона дизелово гориво на стойност три милиона долара, в Малакския проток. Нападението било едно от няколкото, докладвани през 2005 г. в 804-километровия канал, разделящ индонезийския остров Суматра от Малайския полуостров, в чийто южен край е кацнал Сингапур.

Векове наред тази ивица от океана е запленявала моряците, предлагайки им най-прекия път между Индия и Китай заедно с изобилие от ресурси, включително подправки, каучук, махагон и калай. Но тя е и изолирано водно царство с хиляди реки, които се вливат в канала, километри блатисти брегове и огромно съзвездие от малки островчета, рифове и плитчини. Ранните му заселници се научили да водят земноводен начин на живот, строейки селата си над водата и изобретявайки специализирани лодки за риболов, търговия и война. Някои си изкарвали хляба като пирати, плячкосвайки чуждите кораби, дръзнали да минат през водите им. Цели армади от тези умели морски хищници с леки, маневрени лодки редовно ограбвали преминаващите кораби и се оттегляли нагоре в устията на реките към укрепените си села. Атаките им носели злато, скъпоценни камъни, барут, опиум и роби, които използвали, за да създадат мощни султанати, властващи над голяма част от суматрийските и малайзийските крайбрежия. През XXI в. наследниците на традицията им продължават да дебнат из тези води, въплътени главно в една от трите роли: банди, които превземат корабите и обират екипажите, многонационални синдикати, които задигат цели кораби, и партизански групи, които отвличат моряци за откуп.

На съвременните ланун не им липсват мишени. Според лондонската компания „Лойдс" около 70 000 търговски съда, превозващи една пета от целия морски товар и една трета от световните доставки на суров петрол, преминават през това критично тясно място в глобалната икономика. Географията му го прави почти невъзможно за обезопасяване: протокът минава между Малайзия и Индонезия, които имат доста напрегнати взаимоотношения, и това усложнява още повече положението с охраната; в северното си устие е широк към 402 км, а южния си край се стеснява до около 16 км и е изпъстрен със стотици ненаселени мангрови острови, предлагащи безброй скривалища за всякакъв род престъпници. От 2002 г. насам Международното бюро по корабоплаване - IMB - е регистрирало 258 пиратски нападения в Малакския проток и околните води, като над 200 моряци са били задържани за заложници и 8 са били убити. През юни 2005 г. застрахователният клон на „Лойдс" определи протока като „военна зона". Малайзия, Сингапур и Индонезия отговориха, като подсилиха охраната в собствените си води и „Лойдс" оттеглиха квалификацията си през август 2006 г. 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Октомври 2007
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах