сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Опазването на царския орел в България

1.2.2011 г.

Ще останат ли птиците от софийския Орлов мост последни представители на вида у нас?

Предците ни оприличавали белите петна върху гърба на царския орел на кръст, затова го наричали „кръстат". Почитали го като свещена птица, която пази реколтата от бури. „Този образ се е вкоренил в народопсихологията на българите като символ на мощ, величие и победа на духа, превърнал се е в митологема - казва Теодора Петрова от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). - Дори фигурите на Орлов мост в София са именно на царски орли. Бронзовите птици са впечатляващи, но живите са още по-великолепни. Искаме те да внушават възвишени чувства и мисли и на нашите деца и внуци."

С дължина на тялото до 84 см, тегло до 4,5 кг и размах на крилете до 215 см царският орел е истински властелин на небето. Днес обаче не той спасява нивите, а хората трябва да спасят него. Векове наред величественият хищник е живял близо до тях, защото се храни с лалугери и други дребни животни, срещащи се по нивите и пасбищата. От хилядите двойки сега са останали едва двадесетина. Видът е изчезнал напълно в редица страни на Стария континент, затова опазването му в България е изключително важно и за цялата европейска популация.

Димитър Демерджиев е отговорник за дейностите на БДЗП, свързани със спасяването на царския орел в рамките на проект по програма LIFE+. „Още в средата на ХХ в. основоположникът на съвременната българска орнитология Павел Патев отбелязва вида като една от най-редките грабливи птици - разказва той. - Две десетилетия по-късно доцент д-р Цено Петров алармира, че орелът изчезва от територията на България. В началото на 90-те години д-р Петров, тогава председател на БДЗП, и Стойчо Стойчев, член на дружеството, предприемат действия по опазването му, но те са на доброволен принцип и затова с ограничени ресурси. Първият мащабен проект за спасяването на царския орел датира от 1999 г. Той е финансиран от Министерството на околната среда и водите. В хода на изпълнението му са открити и нанесени на карта всички тогавашни местообитания на тези птици у нас - едва 6."

В природни условия царският орел живее 25-30 години. Достига полова зрялост на третата си година, ала обикновено успява да създаде поколение на четвъртата-петата. През есента младите птици мигрират на юг главно поради липса на храна. Макар при тези хищници да няма ясно изразен миграционен модел, през пролетта повечето се завръщат към местата, където са се излюпили. След време създават двойка, заемат територия и свиват гнездо. Орлите са моногамни същества - само ако единият партньор загине, двойката се попълва от друга птица.

Между 2000 и 2010 г. в България са изброени 25 гнездови територии на царски орли, но това не означава, че всяко от гнездата е обитавано през цялото време от една и съща двойка. Някои птици се задържат, други напускат убежищата си и правят нови, трети загиват. Двойката може да има ловна територия от 75 кв.км, но като всички хищници, царските орли се стараят да не изразходват твърде много енергия при набавянето на храна, затова предпочитат да ловуват по-близо до гнездата си.

„Този вид е бил значително по-многоброен от всички останали орли тук - твърди Светослав Спасов от БДЗП. - Днес у нас са установени 350-400 двойки на малкия креслив орел и около 200 на скалния, докато за царския сме сигурни само за 20."

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах