сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Изненадващи ръкописи

1.1.2011 г.

В керванския град Тимбукту се преплитат исторически, магически и романтични писания.

Повикаха ме на един покрив в древния кервански град Тимбукту, за да се срещна с търговеца на сол. Бях дочул, че разполага с информация за един французин, държан в плен от терористи някъде далеч навътре сред гънките на северната пустиня на Мали. Камионите на търговеца редовно прекосявали този безрадостен пейзаж, за да закарат провизии на мините край алжирската граница и да се върнат обратно в Тимбукту с тежките плочи сол. Затова изглеждаше възможно да знае нещо за отвличанията, които почти бяха сложили край на туризма в легендарния град.

Пристигнах в къщата в една арабска махала малко след последния призив за молитва. Босоного момче ме преведе през тъмния двор и нагоре по каменните стълби към терасата на покрива, където търговецът на сол се беше разположил върху възглавница. Беше пълен човек, но ми се стори джудже в сравнение със седящия до него великан, когато последният изправи могъщата си снага, за да ме поздрави, и разкри почти двуметровия си ръст. Главата му беше омотана в ленен тюрбан, който покриваше всичко без очите, а огромната му топла ръка обгърна моята.

Търпеливо разменихме любезностите, които от векове предхождат разговорите в Тимбукту. Мир на теб. И на теб също. Добре ли е семейството ти? Угоени ли са животните ти? Силно ли е тялото ти? Хвала на Аллах. Само че след тази прелюдия търговецът на сол млъкна. Великанът измъкна пергаментов свитък и с плътния си баритон обясни, че това е фрагмент от Коран, който преди векове пристигнал в града с керван от Медина. „Някога в Тимбукту - каза той и вдигна гигантския си показалец, за да наблегне на думите - книгите били по-желани от златото и робите." Започна да чете на арабски, а търговецът на сол превеждаше: „Нима хората смятат, че ще бъдат оставени да казват: „Повярвахме!", без да бъдат изпитвани? Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците."

Чудех се какво общо има това с французина. „Виж колко изящен е почеркът - каза великанът и посочи деликатните завъртулки с избеляло червено и черно мастило върху пожълтялата страница. След това направи пауза: „Ще ти го дам на добра цена." Благодарих му, че ми показа книгата, и му казах, че тя е твърде прекрасна, за да напусне Тимбукту. Великанът кимна учтиво, събра пергамента и се спусна по каменните стъпала.

Търговецът на сол запали цигара. Имаше привичката да задържа дима в устата си, докато говори, така че думите му бяха съпроводени с малки кълбета. Обясни ми, че гигантът всъщност не искал да продава ръкописа, предаван поколения наред в рода на майка му, но че семейството имало нужда от парите. „Работи за гидовете - каза той, - обаче няма туристи. Проблемите в пустинята тормозят всинца ни." Най-накрая спомена окаяното положение на французина. „Чух, че Едноокия е поставил ултиматум."

По време на престоя ми в Тимбукту неколцина местни отричаха градът да е несигурен и ме умоляваха „да кажа на европейците и американците да идват " . Но през по-голямата част от последното десетилетие външните министерства на западните държави съветваха своите граждани да избягват Тимбукту и Северно Мали. Заплахата се корени в сбирщината от терористични клетки, бунтовнически групи и банди контрабандисти, които експлоатират обширната северна пустиня на Мали - беззаконна пустош, три пъти по-голяма от Франция.

Най-омразна от всички групи е оглавяваната от Мохтар Белмохтар - алжирски лидер на Ал Кайда в ислямски Магреб (АКИМ). Твърди се, че изгубил едното си око във войната с руснаците в Афганистан и навред, в пустинята е известен с бойния си псевдоним Белауер - „Едноокия" на алжирско-френски жаргон. От 2003 г. насам хората му са отвлекли 47 западняци. До 2009 г. АКИМ постигна договорености за освобождаването на всички заложници, но британският турист Едуин Дайър беше екзекутиран (според местните бил обезглавен), когато Великобритания отказа да изпълни исканията на групата. През седмиците преди пристигането ми Белауер и неговите отреди се бяха сдобили с нов набор пленници - трима испанци от благотворителна организация, една италианска двойка и французина.

„Белауер е много умен" - подчерта търговецът на сол, след което описа как АКИМ получила покровителството на арабоезичните кланове в пустинята посредством брака на Едноокия с дъщерята на могъщ вожд. Според популярен слух дал гориво и резервни гуми на злополучен малийски армейски патрул, заседнал в пустинята. Подобни разкази му спечелили симпатизанти сред арабите в Тимбукту, които са малцинство, а това на свой ред беше разгневило основните етнически групи в града - туареги и сонгхай.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах