сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Да покориш пещера

1.1.2011 г.

Дръзка група изследователи търси края на гигантска пещера във Виетнам.

„Покрай кучешката ръка - разнася се глас в тъмното - и внимавай за динозаври."

Разпознавам насечения британски военен акцент на Джонатан Симс, но нямам представа за какво говори. Челникът ми го намира - седнал самичък в мрака до стената на пещерата.

„Продължавай, приятел - изръмжава той. - Пустият му глезен има нужда от почивка."

Двамата сме се прехвърлили по въже над подземната река Рао Туонг и сме се изкатерили през 6-метровите варовикови остриета до една пясъчна коса. Продължавам сам, като следвам миналогодишните следи в лъча на челника. През пролетта на 2009 г. Симс участвал в първата експедиция, проникнала в Ханг Сон Дунг („планинска речна пещера") в една изолирана част на Централен Виетнам. Скрита в скалистия национален парк „Фонг На-Ке Банг" край границата с Лаос, пещерата е част от мрежа от около 150 пещери в Анамитските планини, много от които все още непроучени. По време на първата експедиция екипът изследвал 4 км от Ханг Сон Дунг, преди да бъде спрян от 60-метрова кална стена от калцит. Нарекли я „Великата виетнамска стена". Над нея различили открито пространство и бледа светлина, но нямали представа какво има от другата страна. Върнаха се година по-късно - седмина закоравели британски пещерняци, неколцина учени и група носачи, - за да изкачат стената, ако им се удаде, да измерят прохода и да продължат, стига да е възможно, чак до края на пещерата.

Следата пред мен изчезва под трудно преодолим куп отломки - каменни блокове с големина на къщи, откъснали се от тавана на пещерата и разбили се на земята. Вдигам глава, но необятността на пещерата удавя миниатюрната светлинка на челника ми, все едно се взирам в беззвездна нощ. Казаха ми, че се намирам на място, където спокойно може да се вмести Боинг 747, но няма как да го разбера - тъмнината е като спален чувал, с който съм се завил презглава.

Изключвам челника, за да почувствам дълбочината на мрака. Първоначално не виждам нищо. След това обаче, когато зениците ми свикват, с изненада различавам бледо призрачно сияние някъде напред. Катеря се по отломките, като почти тичам от вълнение. Изпод краката ми се търкалят камъни, които ехтят в невидимата зала. Траверсирам нагоре по стръмен склон, заобикалям един почти планински хребет и се заковавам на място.

Огромен стълб слънчеви лъчи се спуска в пещерата като водопад. Отворът в свода, през който нахлува светлината, е смайващо огромен - поне 90 м в диаметър. Слънцето прониква дълбоко в пещерата и за първи път разкрива изумителните пропорции на Ханг Сон Дунг. Коридорът е широк може би 90 м, а таванът е висок близо 240 м. Има достатъчно място за цял квартал от 40-етажни сгради. Всъщност под свода са увиснали прозирни облачета.

Спускащата се отгоре светлина разкрива калцитна кула на пода на пещерата, висока над 60 м и обрасла с папрати, палми и други растения от джунглата. По периферията на огромния кладенец висят сталактити като вкаменени ледени висулки. Лиани се вият на няколкостотин метра от повърхността; бързолети се спускат и разсичат яркия стълб светлина. Джонатан Симс ме настига. Между нас и огрения от слънцето коридор напред се издига сталагмит, който в профил наподобява лапа на куче.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах