сп. National Geographic - Декември 2018
National Geographic KIDS - Декември 2018

Яйца с перспектива

1.1.2011 г.

Изглеждат странни, разноцветни и изключително практични.

Въобразяваме си, че Земята е наша - но всъщност принадлежи на тях. Едва сега започваме да си даваме сметка за броя им. Откриваме нови организми едва ли не всеки път, когато повдигнем някой паднал на двора клон. Няма два еднакви вида. Поставени до нас, биха изглеждали като извънземни - само че, отстрани погледнато, ние сме тези, които изглеждат странни и чужди на техния по-обикновен начин на живот.

Докато гръбначните чудовища преживявали възходи и падения, насекомите не спирали да се съешават и множат, завладявайки всяко блато, дърво или късче земя. Говорим за „ерата на динозаврите" и „ерата на бозайниците", но откакто за пръв път животно е излязло от морето и е стъпило на сушата, всяка епоха може основателно да се нарече и ера на насекомите. Те наистина са солта на Земята.

Знаем донякъде кое ги прави толкова различни. Другите древни животни се грижели за поколението си, както и повечето от техните наследници - птици, влечуги и бозайници, които продължават да хранят и защитават малките си. Насекомите, общо взето, са се отказали от тези древни традиции заради по-модерен начин на живот.

Те снасяли все по-твърди яйца и заедно с това развили специален израстък - яйцеполагало, с което някои вкарват яйцата си в земята. Обърнете един камък и ще ги видите. Разцепете парче дърво и ще ги откриете - но не само там. Птиците търсят подходящи места за гнездене, но насекомите са развили способността да превръщат в люпилня всичко - дърво, листа, пръст, вода и дори чужди тела. Ако нещо гарантира разнообразието и успеха на насекомите, това е фактът, че те могат да изоставят поколението си почти навсякъде, при това с голям шанс да оцелее - и то само благодарение на въпросните яйца.

Първоначално яйцата били просто гладки и заоблени, но в течение на над 300 милиона години станали толкова разнородни, колкото и местата, където насекомите господстват. Някои яйца приличат на вълма прах, други - на растения. Натъкнете ли се на тях, първоначално може да не разберете какво виждате. С необичайни форми, орнаменти и разни приспособления. Някои дишат през дълги тръбички, които пускат до повърхността на водата. Други висят от копринени нишки. Трети се носят по вятъра или използват за превоз мухи. Те са като разноцветни камъчета: тюркоазени, сиви и кехлибарени... Често имат шипове, както и петънца, спирали и ивици.

Иначе яйцата на насекомите се развиват по познат механизъм, валиден за всяко яйце. Обвивката му се образува, докато е още в майката. Там мъжките полови клетки трябва да стигнат до т.нар. микропил - отвор в единия край на яйцето, и да минат през него. Спермата чака този шанс вътре в майката понякога с години. Всяко яйце бива оплождано от само по един уморен, но победоносен сперматозоид и от това сливане се ражда неопределената форма на животно, сгушено във вътрешността на една мембрана, изпълняваща ролята на утроба. Тук се образуват очите, антените, устният апарат и всичко останало. През това време създанието диша чрез аеропилите на яйцето, през които поема кислород и изхвърля въглероден диоксид. Фактът, че всичко това се случва в образувание, не по-голямо от кристалче сурова захар, е нещо колкото невероятно, толкова и в реда на нещата. В края на краищата така е започнал животът на повечето земни животни.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2011
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах