сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

В търсене на ацтеките

1.11.2010 г.


Археолозите откриват орли и увити в кожа ножове, но не и императорски гроб.

В единия край на известния площад „Сокало" в град Мексико, край развалините на свещената ацтекска пирамида Темпло Майор (Главния храм), били открити останките от животно - може би куче или вълк. Било мъртво вече 500 години и почивало в облицована с камък шахта, дълбока 2,5 м. Вероятно нямало нито име, нито стопанин и все пак значело нещо за някого. Носело нашийник от нефритени мъниста, тюркоазени украшения на ушите и гривни със златни звънчета на глезените.

Археологическият екип, воден от Леонардо Лопес Лухан, открил т.нар. „аристокуче" през лятото на 2008 г., две години след началото на разкопките, предизвикани от намирането на един удивителен артефакт в изкопа за основите на нова сграда. Става дума за 12-тонна правоъгълна монолитна плоча от розовеееща вулканична скала андезит, счупена на четири големи къса. Върху плочата е гравирано ужасяващото изображение на Тлалтекутли, богинята на Земята - символ на ацтекския цикъл на живота и смъртта: приклекнала, за да роди, пиеща кръвта си и поглъщаща собствената си рожба. Това е третият плосък ацтекски монолит, открит случайно в съседство с Темпло Майор, заедно с 24-тонния базалтов Слънчев камък (намерен през 1790 г.) и 8-тонния диск на лунната богиня Койолшауки (1978 г.).

След няколко години внимателни разкопки Лопес Лухан и неговият екип открили в дълбока яма край монолита някои от най-екзотичните ацтекски жертвени дарове въобще. Като отстранили участък от гипсова настилка под площада, изследователите се натъкнали на 21 бели кремъчни жертвени ножа, боядисани в червено: зъбите и венците на ацтекското земно чудовище, зинало да погълне мъртвите. Продължили да копаят и намерили вързоп от листа от агаве. Той съдържал най-различни жертвени шила от кости на ягуар, използвани от ацтекските жреци, за да проливат собствената си кръв като дар за боговете. Край тях имало блокчета копал - жречески тамян, служещ за духовно пречистване. Шилата и тамянът били грижливо подредени във вързопа заедно с пера и мъниста от нефрит.

За огромна изненада на Лопес Лухан на няколко метра под вързопа открили второ приношение, този път в каменна кутия. Тя съдържала скелетите на два скални орела - символи на слънцето, - обърнати с глави на запад. Около тях били подредени 27 жертвени ножа, 24 от които облечени в кожа и други одеяния - един вид парцалени кукли, представящи свързани със залязващото слънце божества. До миналия януари екипът беше намерил в шахтата общо шест жертвени дара - последния на 7 м под нивото на улицата и представляващ керамичен съд с 310 мъниста, украшения за уши и фигурки от зелен камък. Разположението на всеки предмет изглеждало съобразено със сложна логика, претворяваща цялата космология на Ацтекската империя.

На дъното на втората жертвена кутия Лопес Лухан открил богато нагизденото животно. Покривали го раковини и останки от миди, раци и морски охлюви - същества, донесени тук от Мексиканския залив, Атлантическия и Тихия океан. Лопес Лухан знаел, че в ацтекската космология тази картина отговаря на първото ниво на подземния свят, където кучето трябва да преведе душата на своя господар през опасна река.

Чия душа обаче? Тялото на нито един ацтекски император не е било открито, откакто испанецът Ернан Кортес завоювал Мексико през 1521 г. Въпреки това историческите документи твърдят, че трима ацтекски владетели били кремирани, а останките им били погребани в подножието на Темпло Майор. Когато открили монолита на Тлалтекутли, Лопес Лухан забелязал, че богинята държи в десния си ноктест крак заек с десет точки над него. В ацтекската писмена система „10-заек" обозначава 1502 г. - годината, в която според оцелелите кодекси от онова време най-страховитият владетел на империята Ауицотл бил погребан с пищна церемония.

Лопес Лухан е убеден, че гробът на Ауицотл се намира някъде близо до мястото, където открили монолита. Ако е прав, то „аристокучето" може да е било подземен водач в мистичния свят на хората, които познаваме като ацтеки, но които наричали сами себе си „мешика" и чието наследство е в сърцето на мексиканската идентичност. Ако Лопес Лухан намери гроба на Ауицотл, това ще бъде кулминацията на забележително 32-годишно дирене в дебрите на една от най-митологизираните и неразбрани империи на западното полукълбо.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах