сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Големите миграции

1.11.2010 г.

Птици, пеперуди и други създания изминават хиляди километри - докато хората не се изпречат на пътя им.

Миграцията на животните е далеч по-грандиозно явление и следва много по-ясен модел от простото им движение. Тя представлява колективно пътуване към твърде далечна награда. Предполага предварително обмисляне и епично упорство, заложени като вроден инстинкт. В усилията си да разбере същността на явлението биологът Хю Дингъл е идентифицирал пет характеристики, които се отнасят в различни степени и комбинации за всички миграции. Те представляват продължителни преходи, които отвеждат животните извън познатите местообитания; обикновено са линейни, а не зигзагообразни; включват особени видове поведение при подготовка (например интензивно хранене) и пристигане; изискват специално разпределение на енергията. И още нещо: мигриращите животни остават ревностно съсредоточени върху голямата си мисия, което ги прави неподатливи на изкушения и безстрашни пред трудности, които биха обезсърчили други.

Птицата полярна рибарка например по пътя си от Огнена земя към Аляска подминава вкусната уханна херинга, която й предлагат от туристическо корабче в залива Монтерей. Защо? „Животните мигранти не реагират на сетивни сигнали от източници, които биха предизвикали незабавна реакция при други обстоятелства" - това гласи лаконичното предпазливо описание на Дингъл. С други думи - тези създания се стремят натам с всички сили и с цялата си бързина. По-просто казано, полярната рибарка не допуска да й отвлекат вниманието, защото в този момент е тласкана напред от инстинктивното усещане за нещо, пред което ние, хората, се прекланяме: голямата цел.

Рибарката усеща, че може да яде и по-късно. Може да си почине по-късно. Може да образува двойка по-късно. Точно в този момент тя е непоколебимо концентрирана върху прелета. Трябва да стигне до някой чакълест бряг в Арктика, където се събират други полярни рибарки, за да осъществи голямата си цел, зададена от еволюцията - да намери място, време и съчетание от условия, в които успешно да създаде и отгледа поколение.

Процесът обаче е сложен и многостранен и различните биолози го дефинират по различен начин, отчасти в зависимост от това какви видове животни изучават. Джоуъл Бъргър, който се занимава с вилорозите и други едри сухоземни бозайници, предпочита простото и практично определение, подхождащо за обекта на неговия интерес: „Придвижване от един сезонен ареал до друг и обратно." По принцип причината за това сезонно придвижване напред-назад е търсенето на ресурси, които не са налице целогодишно в един-единствен ареал. За миграция обаче може да се смята и ежедневното вертикално придвижване на зоопланктона в океана - нагоре за търсене на храна нощем и надолу за избягване на хищниците денем. Същото се отнася за движенията на листните въшки - след като унищожат младите листа на растението, тяхното поколение отлита към друг гостоприемник и нито една въшка не се връща повече на мястото, откъдето е тръгнала.

Еволюционният биолог Дингъл, който изследва насекомите, предлага по-сложна дефиниция от тази на Бъргър, като привежда онези пет особености (постоянство, линейност, неотклонност, специализирано поведение в началото и края, пестене на енергия), което отличава миграцията от други форми на придвижване. Листните въшки например стават чувствителни към синята светлина (от небето), когато настъпи време да отлетят на своето голямо пътуване, и добиват чувствителност към жълтата светлина (отразена от нежните млади листа), когато дойде удобен момент за кацане. Птиците натрупват мазнина, като се хранят усилено, преди да се впуснат в дълъг миграционен полет. Според Дингъл неговата дефиниция е ценна с това, че се фокусира върху общото между феномена на антилопите гну и канадските жерави и феномена на листните въшки и така помага на изследователите да разберат как еволюцията чрез естествен отбор е създала всички тях.

 

От 7.11. 2010 г. всяка неделя в 21:00 часа по National Geographic Channel

Най големият проект в 122 годишната история на National Geographic!

Седем епизода, заснети за три години от въздух, под вода и по земя от екип от над 100 професионалисти.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Ноември 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах