сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Душата на кунгфу

1.10.2010 г.

Легендата „Шаолин“ между икономическата необходимост и повелите на традицията.

Учителят прекара последния си ден на този свят увит в юрган, ушит от съпругата му, а накъсаното му дишане изпълваше малката спалня. През целия хладен пролетен ден поток посетители прииждаха в градчето Йеншъ в полите на планината Сун, за да отдадат почит пред смъртния одър на Ян Гуейу - човека, учил ги на кунгфу. Някои носеха монашески роби и раздаваха благословии на влизане в малката тухлена къща. Съпругата на учителя, с грижливо вчесана бяла коса, прегръщаше през раменете всеки новодошъл, все едно й беше роден син, и го превеждаше през кухнята, покрай печката на въглища, за да се присъедини към роднините и другите ученици край леглото на мъжа й.

Съпругата се приведе над увитата фигура, за да съобщи за поредния посетител - последния ученик, когото майсторът приел в своето кунгфу семейство преди 15 години. „Ху Джъншън е" - каза тя. Широкоплещестият Ху, вече на 33, облечен в анцуг Nike и с традиционни платнени чехли, се наведе над сбръчканото тяло. „Шъфу - каза той тихо и почтително, като използва думата за „учител" на мандарин - Чуваш ли ме?" Клепачите на стареца, бледи и прозрачни като оризова хартия, потрепнаха. За момент зениците му сякаш се спряха на лицето на младия мъж, след което отново се зареяха някъде.

Неведнъж учителят разказвал на Ху как се събуждал от сънища, в които го посещавали неговите предци в бойните изкуства - отдавна починали монаси от манастира „Шаолин". Идвали с мъдростта, събирана през вековете от поколенията мъже, чиито нозе издълбали бразди в каменните плочи на тренировъчната зала на храма и чиито кости са погребани в Гората на пагодите непосредствено зад стените му. Това били монасите, посветили живота си на усъвършенстването на различни стилове кунгфу с имена като „Юмрук сливов цвят" и „Мандаринкова длан" - всеки един симфония от физически движения, - добавяйки все нови и нови вариации, които напрягали човешките мишци и кости до краен предел. Може би, помисли си Ху, същите предци сега се събираха край леглото на учителя.

Най-напредналите ученици на майстора виждаха особена ирония във факта, че в крайна сметка именно белите дробове са предали стареца. Той би оценил този поврат на съдбата - един последен урок по смирение за човека, който учел, че дишането е от първостепенно значение за впрягането на жизнената сила чъ - равномерно, контролирано, в хармония с ударите на сърцето и ритъма на другите органи. Да се научат да дишат правилно - казвал им той - било първата крачка по трудния път към овладяването на извора на чъ и в резултат на това към отключването на една от тайните врати на Вселената. Учениците се вслушваха в дишането му за признаци, че се опитва да събере своята жизнена сила за предстоящото пътуване.

На 19 км от смъртния одър на стария учител, в една долина непосредствено отвъд планината Сун, туристическите автобуси се готвят да избълват ежедневния си товар посетители в манастира „Шаолин". Идват от всички краища на народната република, за да видят родното място на най-голямата кунгфу легенда на Китай.

Според народните предания именно тук през V в. един индийски мистик показал на монасите в новооснования манастир „Шаолин" поредица упражнения (или още форми), които подражавали на животински движения. Монасите приспособили формите за самозащита и по-късно ги видоизменили за нуждите на войната. Потомците им усъвършенствали тези „бойни изкуства" и през следващите 14 столетия ги прилагали в безброй битки - опълчвали се срещу деспоти, потушавали бунтове и отблъсквали врагове. Много от тези подвизи са записани на каменни стели в храма или са разкрасени допълнително в романи от времето на династията Мин.

Учените отхвърлят голяма част от това като легенда, в която са втъкани късчета истина. Бойни техники с голи ръце съществували в Китай далеч преди V в. и вероятно се появили в „Шаолин" заедно с търсещи убежище бивши войници. През по-голямата част от своята история храмът представлявал най-вече богато поземлено владение с добре обучена частна армия. Колкото повече монасите воювали, толкова по-добри бойци ставали и толкова повече се ширела славата им. Въпреки това не били непобедими и храмът периодично бил плячкосван. Най-тежкият удар дошъл през 1928 г., когато някакъв отмъстителен главатар опожарил по-голямата част от манастира, включително библиотеката. Унищожени били многовековната сбирка от свитъци, описващи теорията и практиката на кунгфу, както и трактатите по китайска медицина и будистките писания. Така наследството на шаолинското кунгфу останало да се предава от учител на ученик чрез мъже като Ян Гуейу.

Днес обаче управата на храма изглежда се интересува повече от развитието на марката „Шаолин", отколкото от възраждането на духа му. През последното десетилетие 45-годишният игумен Шъ Юнсин изгради международна бизнес империя (включително пътуващи кунгфу трупи, филмови и телевизионни проекти и интернет магазин, предлагащ сапун и чай „Шаолин") и основа франчайзингови храмове „Шаолин" в чужбина, сред които един, който ще бъде построен в Австралия и ще е придаден към голф курорт.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Октомври 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах