сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Изгубени великани

1.10.2010 г.

Грамадни кенгура и триметрови нелетящи птици някога са господствали в Австралия.

Пещерите Наракурт се намират сред селския пейзаж на Южна Австралия, на 4 часа от Аделаида по самотните пътища, водещи към морската шир южно от континента, която местните наричат Южния океан. Червената почва е като слой глазура върху шуплестия варовик. Това е красив, но понякога опасен край. Земята е осеяна с дупки (наричани ловни ями), които пропадат дълбоко в пещери, където цари непрогледен мрак. Тези ями са погълнали много кенгура, препускащи в нощта.

Веднъж през 1969 г. новоизпеченият търсач на фосили Род Уелс пристигнал в Наракурт, за да изследва пещерата Виктория - стара туристическа атракция със стъпала, перила и електрически крушки. Само че Уелс и шестима негови колеги отишли по-далеч от туристическия сектор, като се промъквали през тъмни, тесни коридори. Повеят, идващ откъм купчина безредно струпани отломки, им подсказал, че от другата страна има зала. Уелс и още един от групата пропълзели в огромна кухина, чийто покрит с червената пръст под бил осеян със странни предмети. Миг по-късно Уелс осъзнал какво виждат очите им. Били кости - множество кости. Купища жертви на ловните ями.

В Пещерата на фосилите Виктория, както е известна днес, са натрупани костите на около 45 000 животни. Някои от най-старите принадлежат на създания, далеч по-едри и страховити от всички днешни обитатели на Австралия. Те били представители на древната австралийска мегафауна - огромни животни, които бродели из континента през плейстоцена.

На други подобни находища в Австралия учените са открили вкаменелости от гигантска змия; огромна нелетяща птица; създание с вид на вомбат и размери на носорог и 2-метрово кенгуру със странно къса муцуна. Намерили и останките на подобно на тапир животно, звяр, приличащ на хипопотам и 6-метров гущер, който нападал плячката си от засада и я поглъщал до последното перце.

Австралийската мегафауна заемала господстващо положение в екосистемата - а после била пометена от унищожителен удар, който поразил почти всички животни с тегло над 45 кг. Какво точно е причинило масовата им гибел?

Изчезването на американската мегафауна - мамути, камили, гигантски късомуцунести мечки, огромни броненосци, лосоподобен елен, глиптодонти, саблезъби котки, мечи вълци страшилища, гигантски земни ленивци, коне и други - се случило сравнително скоро след пристигането на хората, преди около 13 000 години. През 60-те години на ХХ в. палеоекологът Пол Мартин създава т.нар. хипотеза за светкавичната война. Според него тогавашните хора при разселването си в Америка са сеели опустошения със своите копия с каменни върхове, с които избивали животните, за пръв път изправени срещу въоръжен с технология хищник. Но изтреблението не било всеобхватно. Северна Америка запазила своите елени, вилорози, черни мечки и един дребен вид бизони; разширил се ареалът на кафявите мечки и на новопоявилите се канадски елен и лос. В Южна Америка останали ягуарите и ламите.

В Австралия днес най-големите местни сухоземни животни са червените кенгура.

Какво се е случило с големите животни на Австралия, е една от най-озадачаващите палеонтологични мистерии на планетата.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Октомври 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах