сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Любопитни шимпанзета

1.8.2010 г.

Хората искат да знаят повече за използващите сечива шимпанзета от Конго. Интересът е взаимен.

Преди няколко години, докато организирали лагера си дълбоко в конгоанската джунгла, Дейв Морган и Крикет Санц чули група мъжки шимпанзета да надават дрезгави викове в далечината. Крясъците ставали все по-силни и за двамата било ясно, че групата напредва бързо през короните на дърветата.

Шимпанзетата идвали право към лагера им. Внезапно гората замлъкнала. Изминали няколко секунди, преди Санц и Морган да чуят тихо „хуу" от дърво над тях. Вдигнали очи и срещнали объркания поглед на възрастно шимпанзе.

Дивите шимпанзета обикновено побягват панически, щом видят хора - разбираемо, като се има предвид, че отношенията между двата вида често се свеждат до среща между плячка и хищник. Тази резервираност към хората е една от причините изследването на диви шимпанзета да бъде толкова трудно. Преди да започнеш да ги изучаваш, трябва да ги научиш да не хукват презглава при вида на човек - процес на „привикване", който изисква години и години упорито влачене след тях през гората.

Едно от нещата, които изобщо не можеш да очакваш от натъкнало се на хора непривикнало шимпанзе, е да повика всичките си приятели. Само че се случило точно това. Миг по-късно се показало второ шимпанзе. После трето. Четвърто. Лудешки викове изпълнили свода на джунглата. В тази ситуация Морган и Санц били учените, но всъщност шимпанзетата се държали, все едно са направили голямо откритие. Групата цяла вечер клечала над лагера и развълнувано наблюдавала паленето на огъня, опъването на палатките и приготвянето на вечерята.

„Помислих си: ето на какво са ставали свидетели дървосекачите навсякъде из Централна Африка, а пък бракониерите са ги изтребвали до крак" - казва Морган, сътрудник по опазването на дивите животни в зоопарка в парка „Линкълн" в Чикаго и Дружеството за опазване на дивата природа (WCS). Този 40-годишен мъж е прекарал по-голямата част от последните 10 години заедно със Санц в изследователската зона „Триъгълника Гуалуго" - девствен издатък от низинна джунгла с площ 380 кв.км между реките Ндоки и Гуалуго в Северно Конго. Двамата били очаровани от близката среща, но започнали да се чудят кога ли ще свърши. Вече мръквало. Къде шимпанзетата щели да приготвят своите гнезда?

„Както и се очакваше, разположиха се точно над палатките - разказва Морган. - Аз бях супер радостен, но според нашите следотърсачи това бяха ужасно лоши новини." През цялата нощ шимпанзетата викали от дърветата, клатели клоните, облекчавали се по голяма и малка нужда върху палатките и хвърляли пръчки по екипа.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах