сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Царството на пасищата

1.8.2010 г.

В индийския парк „Казиранга" намират подслон тигри, биволи и еднороги носорози.

Индийският еднорог носорог (Rhinoceros unicornis) - този, който като че ли има щитове на задните си части - тежи колкото джип. Някога широко разпространен от Пакистан до Мианмар, днес видът наброява по-малко от 2700 представители. Според последното изчисляване около 2000 живеят в националния парк „Казиранга" - резерват с 860 кв.км площ, който включва 80 км от р. Брахмапутра с нейните пясъчни острови, няколко области на север и много голяма част от наводняваните райони на юг. Като се изключи реката, на всеки квадратен километър от парка се падат по четири древни, бронирани, раздразнителни носорога.

Преди един век в северния индийски щат Асан били останали по-малко от 200 такива животни. Земеделието било обхванало по-голямата част от плодородните речни долини, от които е зависим видът, а оцелелите индивиди били безмилостно преследвани от ловци на трофеи и бракониери. „Казиранга" бил поставен под защита през 1908 г., първоначално с идеята да се спасят носорозите. В него живеели може би десетина. С годините обаче резерватът се разширил; през 1974 г. получил статут на национален парк, а през 1985 г. бил включен в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. В края на 90-те години на ХХ в. се разраснал отново - този път двойно (макар че около това разширение още има неуредени юридически въпроси). В качеството си на основен резерват за носорози, от който се заделят екземпляри и за други защитени райони, „Казиранга" днес е ключът към бъдещето на R. unicornis.

Паркът е ярък пример за успешен природозащитен проект - освен носорозите той приютява още близо 1300 диви слона, 1800 индийски бивола (най-голямата съществуваща популация в света), около 9000 свиневидни елена, 800 ранджинсинови елени барасинги (тук е основният анклав на този изчезващ вид), множество подобни на лосове замбари и стотици диви свине.

Това са милиони килограми плячка. Тук обаче не бродят нито вълци, нито азиатски диви кучета. Местните бърнести мечки се хранят с термити и растителност, докато леопардите предпочитат да ловуват в горите по околните хълмове. Когато свиневидните елени започнат да пръхтят тревожно или всички биволи започнат да размахват подобните си на полумесеци рога, загледани в една точка някъде сред тревата, значи най-вероятно се задава нещо оранжево, ивичесто и с лапи колкото чинии.

Внезапно вдигнатите опашки на елените ми подсказаха: дошло е времето на тигрите. Един от тях беше излязъл на откритото място край пресъхващо езеро, на хвърлей разстояние от мен, но аз не можех да го различа. Първо съзрях краката му. После изведнъж видях как над най-високия елен застрашително се извисява 200-килограмова котка, сякаш изтъкана от пламъци. После ловецът и плячката изчезнаха.

Повсеместното обезлесяване и бракониерството през последните 25 години са довели до изчезването на повечето тигри в Индия. В „Казиранга" обаче те се размножават успешно. По официални данни броят им днес е между 90 и 100 - може би най-голямата концентрация на тигри в днешния свят.

Кое е предимството, което позволява на този парк да побере толкова много едри животни на скромната си територия? Отговорът се крие в реката. Брахмапутра извира високо в Тибет, тече на изток през Хималаите и после още 800 км през Индия и Бангладеш. Когато летният мусон препълни басейна й с поройни дъждове, реката прелива в долината. След оттеглянето й върху наводнените земи остава пресен пласт тиня, богата на хранителни вещества. От нея избуяват в изобилие острица и разнообразни видове високи треви, които превръщат слънчевата светлина в недървениста тъкан, богата на скорбяла - тоест в огромни полета с висококалорична храна, достигаща 6 м височина.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах