сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Дълбоки мрачни тайни

1.8.2010 г.

Учени се гмуркат в смъртоносните сини ями на Бахамските острови, за да разберат повече за миналото и бъдещето на Земята.

Потъваме в Звездната порта, шарейки из бездната с подводните си фенери. На 15 м под повърхността се мержелее рехава бледа мъгла, сякаш съставена от прозирни нишки - сребриста мрежа от ефирни спираловидни паяжини, увиснали неподвижни в мрака. Това е слой водороден сулфид - токсичен газ, отделян от бактериални колонии и разлагаща се органична материя. Гмурнеш ли се в него, може да почувстваш сърбеж по кожата, смъдене или замайване; някои усещат миризма на развалени яйца, когато газът проникне през кожата и навлезе в метаболизма през белите дробове. Плътността на водородния сулфид в Звездната порта е относително ниска, но докато се спускаме, изведнъж започва да ми се гади. Поглеждам към моя водач Брайън Какук - един от най-изтъкнатите пещерни водолази в света. Изглежда невъзмутим. Главата ми започва да пулсира; явно съм особено чувствителен към токсина. Неземната мараня в Звездната порта изглежда е като отровна завеса, която пази по-дълбоките дебри на пещерата.

Крайбрежните наводнени пещери, наричани „сините ями на океана", представляват продължения на морето, подвластни на същите високи приливи и приютяващи много от неговите биологични видове. Сините ями на сушата обаче се различават от всяка друга среда на Земята - преди всичко поради своята геология и химичните особености на водата. В наводнените пещери като Звездната порта на о-в Андрос водата е рязко разслоена в химично отношение, което се дължи на по-слабия прилив. Върху по-плътния солен слой има тънка леща от прясна дъждовна вода, която действа като похлупак: изолира солената вода от атмосферния кислород и не позволява на бактериите да причинят разлагане на органичната материя. Бактериите непосредствено под прясната вода оцеляват, като използват сулфат (една от солите във водата) и произвеждат водороден сулфид като страничен продукт. Известен на сушата с името „блатен газ", водородният сулфид в по-големи дози може да причини делириум и смърт.

Подобни на живи лаборатории, сините ями на сушата са научен еквивалент на гробницата на Тутанкамон. От гледна точка на водолазите те са сравними с Еверест или K2 - спускането в тях изисква високоспециализирана подготовка, оборудване и опит. Притискани от времето, пещерните водолази действат дори под по-голямо напрежение от алпинистите. Ако нещо се обърка и гмуркачите не успеят да разрешат проблема и да се върнат до входа на пещерата, преди да им свърши въздухът, те са обречени.

Досега само шепа изследователи са дръзвали да проникнат в сините ями, но през лятото и есента на 2009 г. мултидисциплинарен екип от учени и водолази прекара два месеца на Андрос, Абако и още пет Бахамски острова, за да проучи пещерите. Финансирана от Националното географско дружество в сътрудничество с Националния музей на Бахамите, експедицията „Сините ями на Бахамите" беше замислена от Кени Броуд - антрополог и ветеран в пещерните изследвания. Под остроумното, енергично ръководство на Броуд, с Брайън Какук в ролята на отговорник по безопасността и изключителния пещерен изследовател Уес Скайлс като фотограф и оператор на експедицията екипът извърши около 150 гмуркания в десетки сини ями. Събраните данни обещават да задълбочат познанията ни във всевъзможни области - от геологията и химията на водата до биологията, палеонтологията, археологията и дори астробиологията - науката за живота във Вселената.

В работата им имаше елемент на неотложност. При сегашното темпо на повишаване на морското равнище (вероятно с около от метър през идния век) през следващите десетилетия много от пещерите на сушата ще се напълнят с морска вода, което ще разруши деликатния им химически баланс и ще унищожи точно тези условия, които ги правят толкова ценни за науката. Междувременно сините ями често се използват като сметища, които замърсяват основните естествени източници на прясна вода на островите.

 

 

 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Август 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах