Тялото било забелязано в огромното сито на една фабрика за преработка на торф - голо, с неестествено извита наляво глава и без крака и предмишници, откъснати от машината, която го изкопала от блатото край град Клоникаван. По главата и торса му имало следи от преднамерено насилие, упражнено върху него, преди да бъде хвърлен в тресавището: носът му бил счупен, черепът разбит, а коремът - разпран. Докато си лежал в блатото, тежестта на мокрия торфен мъх сплескала разбитата му глава, а танинът в черните води потъмнил кожата му и оцветил косите му в оранжево-червено.
Обадили се на археолозите, тъй като не ставало въпрос за обикновено убийство: човекът от Клоникаван бил „блатно тяло" - естествено мумифицирано свидетелство за загадъчните ритуали, изпълнявани в Северна Европа през желязната епоха, във вековете непосредствено преди и след Христа. В торфищата на Ирландия, Великобритания, Германия, Холандия и особено Дания са открити още стотици такива необикновени мумии, съхранени от липсата на кислород и от противомикробните съставки на торфния мъх.