сп. National Geographic - Декември 2018
National Geographic KIDS - Декември 2018

Море от дюни

1.7.2010 г.

В лагуните се стрелкат риби. Наоколо пасат кози. И това вълшебство сред бразилските пясъци не е мираж.

Гледани от въздуха, дюните приличат на бели чаршафи, проснати да съхнат на вятъра. Всъщност името на мястото, Ленсойз Мараньенсес, означава „чаршафите на Мараняо" - щат на тропическото североизточно крайбрежие на Бразилия, където се намират дюните с форма на полумесец. Както и я да наречем, става дума за вълшебна пустиня от безброй вълни трептящ бял пясък. Пасажи сребристи рибки плуват в яркосините и зелени дъждовни езерца. Пастири водят стада кози по извисяващите се дюни, а рибари се отправят към морето, ориентирайки се само по звездите и призраците на изчезнали кораби.

„Все едно се намираш в паралелен свят" - казва Каролина Алвиче, бивш директор на националния парк с площ 1550 кв.км, създаден преди три десетилетия, за да защити тази невероятна екосистема. Сякаш морето край Бахамите внезапно се е появило като мираж насред Сахара. Но в тази пустиня миражът е реалност.

Всъщност по най-стриктните стандарти Ленсойз не е истинска пустиня. Така твърди Антониу Кордейру Фейтоза - географ от Федералния университет на Мараняо. В региона падат около 1200 л/кв.м дъждове годишно, а по дефиниция в пустините падат под 250 л/кв.м.

Именно наличието на вода прави възможен този пясъчен пейзаж. Две близки реки - Парнаиба и Прегисас - носят пясък от вътрешността на континента към Атлантическия океан. Голяма част от наносите се отлагат покрай 70-километровото крайбрежие на парка. Тук по време на сухия сезон, особено през октомври и ноември, безжалостният североизточен вятър отнася пясъка на цели 48 км навътре и извайва подобни на полумесеци дюни с височина до 39 м, които се простират до хоризонта. Кордейру може да види и постоянното движение на Ленсойз Мараньенсес. На места дюните могат да се придвижат с цели 20 м за една година. „Всеки сезонен цикъл преобразява издъно пейзажа" - казва той.

Лагуните се възраждат всяка година, след като продължаващите от януари до юни дъждове изпълнят долините между дюните. Някои от тези временни водоеми са дълги над 90 и дълбоки до 3 м. В началото на юли, когато са най-пълноводни, лагуните се свързват, защото реки като Риу Негру си пробиват път през дюните. Така рибите мигрират към езерцата, където се хранят с други риби или със заровени в пясъка ларви на насекоми. Няколко вида риби, например тигровата тетра (Hoplias malabaricus), дори прекарват сухия сезон в летаргия в калта, където дочакват следващите порои. С края на дъждовния сезон лагуните започват да се изпаряват в екваториалната жега: нивото на водата може да спадне с до метър за един месец.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах