сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Синият пламък

1.7.2010 г.

Земеродното рибарче е ярка и темпераментна птица.

Проблясък в електриково синьо - това е всичко, което повечето хора успяват да съзрат от земеродното рибарче. Повече не е и нужно. „В Англия всеки, който го е виждал, помни къде е станало - казва фотографът Чарли Хамилтън Джеймс, който е като омагьосан от тази птица. - На мен ми се случи за пръв път, когато бях малък. Оттогава съм напълно обсебен."

В продължение на няколко години ходел да се шляе в околностите на Бристол, Югозападна Англия, само и само да зърне птицата. По-късно, за да оправдае часовете, които прекарвал по мрачните брегове, обитавани от рибарчетата, започнал да носи фотоапарат. Това било преди 20 години.

Alcedo atthis (както е известно в науката земеродното рибарче) си е спечелил множество фанатични почитатели. В умерените области на планетата, където птиците обикновено са с по-невзрачно оперение, рибарчето заслепява с блясъка си - за разлика от своя братовчед, американското ивичесто рибарче. Няма начин да не го забележите, когато разсича въздуха подобно на тюркоазен снаряд.

Жълтите, червените, оранжевите и кафявите птици по света дължат окраската си на пигмент, вграден в кератиновата матрица на перата. Синият цвят на перата обаче е резултат от рефракция - пречупване на светлината в перото като през призма. Гледана под микроскоп, всяко странично разклонение на перото на рибарчето, по-тънко от човешки косъм, проблясва в нюансите на тропическото море. Фини нюанси в разположението на перата насочват постъпващата светлина, като отразяват сапфиреносиньото в една посока и изумруденото - в друга.

Земеродното рибарче не е плашливо - просто обитава среда, която повечето хора (с изключение на такива като Хамилтън Джеймс) избягват. Идеални за него са ронливите речни брегове, в които птицата може да изкопае гнездо с човката си. Гнездото трябва да е разположено достатъчно високо, за да остане незасегнато в случай на прииждане, и достатъчно ниско, за да осуети достъпа на лисици, змии и други нападатели, които се опитват да се доберат до него от горе.

Рибарчетата водят самотен живот през по-голямата част от годината, като всяко се бори да запази достатъчно голяма територия, за да може да си осигури постоянен улов на риба и подходящо място за гнездене. „Тези малки птички установяват контрол върху 1,5-километрови отсечки от реката" - обяснява Хамилтън Джеймс. И мъжките, и женските са готови без колебание да защитават тази жизненоважна територия. Макар и земеродното рибарче да тежи едва 40 грама, силата му не е за пренебрегване. „Много са шумни и всичко живо разбира, когато идват - казва Хамилтън Джеймс. - Струват ми се доста арогантни."

Свадите започват с мълниеносни гонитби и спорадични удари с клюн. Ако спорът не се уреди с въздушен двубой, може да се стигне до схватка на живот и смърт. Приклещили човки, двете птици се сборичкват на брега, като всяка се опитва да потопи другата под водата.

Брачният сезон изисква временно прекратяване на обичайната вражда между половете. Първият ход на мъжкаря е директен: той лети след доскорошната си неприятелка, като подсвирва настойчиво. Ако женската не го изгони, започва да я черпи с пресни риби, като й ги подава направо в човката с главите напред. Когато двама съседи сключат такова примирие, сливат временно териториите си. В границите на общото си владение избират някое старо гнездо за повторна употреба или си изкопават ново. За да издълбае тунела с около метър дълбочина, двойката се труди усилено най-малко 14 дни.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах