сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Българският каменен бряг

1.7.2010 г.

Древни гробници, отшелнически пещери и хипи фестивали.

За сарматите и други древни народи стръмното крайбрежие, където Добруджанското плато пропада в Черно море, било „краят на света". Те идвали тук от просторите на степите, за да се изправят пред безкрайния морски хоризонт, да положат в каменни гробове знатните си покойници и да извършат жертвоприношения в чест на боговете.

Ако застанеш до скалния некропол край село Камен бряг и се вгледаш в драматичната среща между сушата и водата, не е трудно да повярваш на легендата за ръба на света. Дори варовиците под краката ти са наречени от геолозите „сарматски". Те са се образували преди около 12 милиона години в периферията на обширен морски басейн, чиито наследници са днешните Черно, Каспийско и Аралско морета.

„В тази част на някогашната област Малка Скития са пребивавали много народи - пояснява археологът Георги Кузманов. - Идвали са и сармати, но характерните за района вкопани гробници с каменна плоча отгоре са по-скоро готски. Такива могат да се видят и на полуостров Крим, където от III в. нататък е имало готско царство." Според Кузманов никъде на Балканите няма погребения като тези в археологическия резерват „Яйлата" и по други места от крайбрежието между Каварна и Шабла. Не е съвсем ясно чии са тези гробове. Датирани са от периода III-VII в. Част от тях са християнски, с врязани в каменните им основи кръстове, докато върху други, явно езически, личат изображения на бича глава. „Скалните гробници са ползвани многократно от различни народи - потвърждава Александър Минчев от Варненския археологически музей. - Най-ранните вероятно са тракийски, но има и римски, както и късноантични. Възможно е някои от тях да са сарматски - като откритите напоследък в Добруджа типични за сарматите погребални шахти." Археоложката Бони Петрунова, която изследва района на Калиакра и Чиракман, също смята, че част от загадъчните погребения са сарматски, но добавя: „Повечето са византийски, от ІV-VІ в. Има обаче някои от VI-VII в. с ориентация север-юг, които никой специалист досега не се е осмелил да свърже с конкретен етнос. Тези от ранновизантийския период са най-често семейни. На Калиакра открихме много такива. Особено ме трогна едно погребение, при което съпругът и съпругата бяха с преплетени ръце, а върху дясното рамо на мъжа бе положено малко дете."

Още по-загадъчно е издяланото в крайбрежните скали на „Яйлата" светилище. „Нито готите, нито сарматите са имали такива. Това край Камен бряг няма аналози в България. Не изключвам то дори да не е светилище, а антична винарна" - допуска Кузманов. Според Асен Салкин, дългогодишен научен ръководител на подводни археологически експедиции по добруджанското крайбрежие, между тайнственото скално съоръжение и намиращия се съвсем наблизо некропол не съществува връзка. Той е убеден, че става дума за тракийско светилище на Залмоксис, много по-древно от скалните гробници. „Районът е населяван в продължение на хилядолетия. В крайбрежната ивица от Калиакра до Тюленово са документирани комплекси от пещерни жилища, като в тези на „Яйлата" и „Болата" са намирани каменни оръдия на труда от 5000 г. пр.Хр." - разкрива Салкин.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юли 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах