сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Пещерите на вярата

1.6.2010 г.

Древни изображения на Буда привличат туристи и учени в оазис по Пътя на коприната.

Купищата скелети били като пътепоказатели сред пустинята. За будисткия монах Сюендзан, който пътувал по Пътя на коприната през 629 г., избелелите кости били напомняне за опасностите, дебнещи по тази най-важна световна артерия за търговия, завоевания и обмен на идеи. Свирепите пясъчни бури в пустинята отвъд западната граница на Китайската империя лишили монаха от всякаква представа за посока и той бил на ръба на смъртта. Жегата мамела очите му и го измъчвала с миражи на заплашителни армии по далечните дюни. Още по-страховити били кръвожадните бандити, които плячкосвали керваните и товара им - коприна, чай и керамика, предназначени за дворците на Персия и Средиземноморието на запад, и злато, скъпоценни камъни и коне, прекарвани на изток към Чанан, столица на династията Тан и един от най-големите градове в света.

По-късно Сюендзан ще напише в своя прочут разказ за пътуването си, че нещото, което му вдъхвало сили да продължи, била една друга една скъпоценност, пренасяна по Пътя на коприната: самият будизъм. И други религии се разпространили по същия маршрут - манихейството, християнството, зороастризмът и по-късно ислямът, - но нито една от тях не оказала върху Китай толкова голямо влияние, колкото будизмът, чието пътуване от Индия започнало в някакъв момент през първите три века на новата ера. Будистките текстове, които Сюендзан докарал от Индия и на чиито превод и изучаване посветил следващите две десетилетия, щели да станат основа на китайския будизъм и да способстват за неговото разпространение.

Към края на своето 16-годишно пътуване монахът спрял в Дунхуан - процъфтяващ оазис по Пътя на коприната, където кръстосващите се потоци от хора и култури станали причина за създаването на едно от големите чудеса на будисткия свят - пещерите Могао.

На 19 км югоизточно от Дунхуан от изваяните от вятъра дюни изниква дъга от скали, която се извисява на повече от 30 м над речно корито, обточено с тополи. До средата на VII в. дългата километър и половина скална стена вече била надупчена от стотици пещери. Поклонниците идвали тук да се помолят за безопасно преминаване през ужасната пустиня Таклимакан - или пък, както било в случая на Сюендзан, да изкажат благодарност за благополучно завършилото пътуване.

В пещерите безжизнената едноцветност на пустинята отстъпвала място на взрив от багри и форми. Хиляди разноцветни Буди сияели по стените, а дрехите им лъщели с блясъка на вносно злато. По таваните се носели апсари (небесни нимфи) и неземни музиканти в ефирни сини одежди от лапис лазули. Покрай въздушните изображения на нирвана имало и по-земни подробности, познати на всеки пътник по Пътя на коприната: централноазиатски търговци с дълги носове и меки шапки, съсухрени индийски монаси, облечени в бели роби, обработващи нивите си китайски селяни. В пещерата с най-ранна дата - 538 г. - Сюендзан може би е зърнал дори онези същите бандити - този път обаче заловени, ослепени и в крайна сметка приели будизма.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Юни 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах