сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Преобразената планина

1.5.2010 г.

30 години след изригването връх Сейнт Хелънс се възражда.

По-рано дъното на езерото Спирит било осеяно с бирени кутии. Марк Смит си ги спомня чудесно - 20-годишни кутийки от бира „Олимпия", чиито лъскави златни букви някак се съхранили в прозрачната студена вода. Помни 25-сантиметровите дъгови пъстърви, специално развъждани за туристите. Запомнил е и потъналата гребна лодка от лагера на Младежката християнска асоциация, чиято носова част лежала на един потопен дънер. Още като тинейджър започнал да се гмурка с акваланг в сянката на връх Сейнт Хелънс и си спомня езерото преди изригването през май 1980 г. и преди най-горните 400 м от върха - приблизително 3 млрд. куб.м кал, пепел и топящ се сняг - да рухнат в него. Преди езерото да стане двойно по-голямо, но два пъти по-плитко. Преди буквално всички следи от живот, бил той животински или човешки - хижите, пътищата, лагерите и бирените кутии, - да бъдат изличени. Преди езерото да се превърне в зловонна безкислородна отвара, покрита с плаващ слой дървесни стволове, изтръгнати от пейзажа. Но най-добре помни нещо, което нарича „вкаменената гора": призрачен гъсталак от потънали ели без клони, погребани прави на десетки метри под повърхността. Преди планината да изригне, тази подводна гора била загадка за него. После всичко се изяснило: дърветата били свидетелство за минало изригване - знак, че езерото Спирит винаги е било на огневата линия.

Три десетилетия по-късно езерото Спирит крие нова загадка: откъде са се взели рибите, сега вече два пъти по-големи от пъстървите от преди изригването? Всеки има своя теория. Смит, който управлява Еко парк Ризорт на границата на вулканичната забележителност, смята, че през една дъждовна година пороите ги довели от по-малкото и по-високо езеро Сейнт Хелънс. Само че там има само сивени, а рибите в Спирит са дъгови пъстърви. Биологът Боб Лукас от Вашингтонската служба за рибата и дивеча смята, че някой ги е развъдил незаконно. Това изглежда се потвърждава от едно анонимно позвъняване в дома му в края на 90-те години: „Аз пуснах рибата." Предварителните ДНК изследвания на еколога от Службата по горите Чарли Крисафули показват, че пъстървите не са потомци на популацията отпреди изригването. За него е по-важно не как са се появили, а как са пораснали толкова. Трийсет години след изригването на 18 май 1980 г. едно от малкото сигурни неща относно пъстървите в езерото Спирит е, че те са осигурили поредната тема за спорове между природозащитници, учени, рибари, конгресмени, рейнджъри и бизнесмени.

Понастоящем езерото с площ 11 кв.км се намира в центъра на изследователска зона с ограничен достъп, която заема приблизително една четвърт от Националната вулканична забележителност „Връх Сейнт Хелънс" с площ 445 кв.км, обявена за защитена от Конгреса през 1982 г., за да „опазва геологичните, екологичните и културните ресурси... във възможно най-естествен вид, като позволи на първичните природни геологични сили и екологичната последователност да продължат безпрепятствено действието си." В тази част от зоната на изригването почти не се допускат хора и тя се е превърнала в един от най-мащабните експерименти на планетата.

Вулканът се пробуди отново между 2004 и 2008 г., като изхвърли стълбове пара и пепел на над 9000 м в небето, създаде нов купол от лава в кратера си и привлече вниманието на геолози и туристи. Но много от най-важните прозрения в района дойдоха от сферата на екологията.

Зоната на взривната вълна няма равна като естествена лаборатория за изучаване на възраждането на екосистемите. „Това е най-пространно изследваната разрушена голяма гора в света" - казва Крисафули: изучена е от почти всяка гледна точка, в почти всички мащаби - от молекули до екосистеми, от бактерии до бозайници, от димящи геотермални извори до мочурливи ливади. Почти ежедневно хора питат за уроците, почерпени от последствията на изригването на Сейнт Хелънс. Една жена се интересува от саламандрите, друга от краставите жаби. Длъжностни лица от Аляска и Чили искат да знаят какво да очакват след подобни събития в техните страни.

Един от важните уроци е значението на „биологичното наследство" (повалени дървета, заровени корени, семена, дребни гризачи гофъри и земноводни), преживяло изригването благодарение на снежната покривка, топографията или късмета. Еколозите предполагали, че възстановяването ще протече отвън навътре, като видове от пограничните райони ще навлязат в зоната на взривната вълна. Но процесите на възраждане започнали и вътре в нея. Като се почне с едно-единствено растение, което Крисафули открил през 1981 г. на голия 15-километров участък, известен като Пемзовата равнина, пурпурните прерийни лупини първи внесли цвят в този стерилно сив свят. Приживе били фабрики за храна - изхранвали насекомите и осигурявали местообитания за мишките и полевките. След смъртта си - заедно с животните, които привличали - те обогатили пепелта и създали условия за колонизирането й от други видове. Постепенно зоната на взривната вълна разцъфнала.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Май 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах