сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Вихър в океана

1.4.2010 г.

Загадъчният кит на Брюде се движи със скоростта на торпедо.

Океанът край Баха Калифорния ври като торпеден полигон. От дълбините се изстрелва издълженото слабо тяло на кит, който преследва хиляди скумрии и сардини, подгонени към повърхността от марлини и морски лъвове. Внезапно се нахвърля срещу най-голямото гъмжило от риба с широко отворена уста и гърлена торба, издута от морска вода. Въпреки съпротивлението, породено от зиналата му паст, само с няколко удара на мускулестата си опашка китът се изстрелва през водата. Челюстта му се затваря сред взрив от мехурчета. Наоколо кръжат други хищници в очакване да дойде техният ред да пируват.

Кръстен на норвежки китоловец отпреди около век, китът на Брюде принадлежи към същинските китове, които си набавят храна, като прецеждат морска вода през ситото от балени в устата си. „Но съвсем не са тумбести зверове, които се тъпчат с планктон на повърхността- казва фотографът Дъг Перин. - Те са като стройни, хищни снаряди." И плячката ми е по-едра и по-подвижна плячка от тази на другите същински китове. Според Перин да се гмуркаш сред тях „беше като да стоиш на влакови релси в мъглата и да знаеш, че всеки момент може да връхлети локомотив" - неясно от коя посока и без никакъв предупредителен сигнал.

За този вид се знае учудващо малко. Тъй като нямат дебели пластове мазнина, китовете на Брюде никога не са били ценени от китоловците. Учените също рядко ги удостояват с вниманието си - донякъде защото е трудно да бъдат открити. Пътуват самостоятелно или на малки групи и се гмуркат на 300 м дълбочина. Наблюдавани са главно в екваториални води и вероятно се размножават целогодишно, използвайки нискочестотни сигнали, за да откриват себеподобните си на големи разстояния. Но техните маршрути, брачното им поведение и състоянието на популацията им са известни само в общи линии. Именно това прави срещата с кита на Брайд в огромния син океан още по-вълнуваща. -Дженифър Холанд

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах