сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Разделени води

1.4.2010 г.

Близкият изток търси начин да избегне войните за вода.

За библейска река, чието име буди усещане за божествено спокойствие, Йордан е далеч от всяка представа за мир на земята. От бързоструйните извори по белязаните от война склонове на планината Хермон, до пенестата кафява утайка при вливането й в Мъртво море повече от 300 км по-надолу Йордан се бори да оцелее в трудните условия на място, където враждуващите страни могат да осеят речните брегове с мини или да си обявят война заради пясъчна дига. В този сух регион водата винаги е била ценна, но комбинацията от шестгодишна суша и висок демографски ръст я прави пореден източник на конфликти между израелци, палестинци и йорданци, които си съперничат за животворния ресурс на реката.

Толкова по-забележителна изглежда сцената, която се разиграва в една юлска сутрин през 2009 г. Придружавани от военен ескорт, трима учени - израелец, палестинец и йорданец - са нагазили до коленете в река Йордан. Намират се на близо 65 км южно от Галилейско море, под опасните останки от мост, който бил бомбардиран по време на Шестдневната война през юни 1967 г. Учените изследват реката по поръчка на регионалната неправителствена организация „Приятели на Земята в Близкия изток", която се е посветила на постигането на мир чрез грижи за околната среда. В бившата военна зона през този ден жегата е изгаряща, но ако тримата мъже се боят да не получат топлинен удар, да не бъдат халосани от парче падащ бетон или да не стъпят върху някоя довлечена от течението мина, значи прикриват добре страха си.

„Хей, Самер - казва израелският еколог Сариг Гафни, нахлупил зелена мека шапка, - я погледни този дребосък." Спокойният Самер Талози - висок млад инженер еколог от Йордания, наднича през рамото му към дребното безгръбначно, което израелският му колега е уловил в стъкленица. „Живо е! - засмива се той. - Какво издръжливо ракообразно!" Няколко метра по-нататък Банан Ал Шейх - набит, добродушен ботаник от Западния бряг - разсеяно джапа срещу течението, докато се опитва да фокусира фотоапарата си върху някакво разцъфнало дърво сред високите тръстики и други речни видове по брега. „Внимавай къде ходиш, друже! - провиква се Гафни след него. - Прави каквото ще правиш, само да не стъпиш на някоя мина."

Като оставим настрана смъртоносните взривни устройства, тази отсечка от река Йордан - може би 7 м широка и около 2 м дълбока - е толкова замърсена, че всеки признак на живот в нея е повод за радост. Една от причините е, че водата е малко: през последните 50 години Йордан е изгубил над 90% от нормалния си дебит. По-нагоре по течението, при Галилейско море, Израелската национална водопроводна система отклонява пресните води на реката към градовете и фермите на Израел, докато построените от Йордания и Сирия язовири взимат своя дял от притоците на реката и го използват предимно за земеделие. Днес долното течение на Йордан практически не съдържа чиста вода, а носи токсична смес от солена вода и течни отпадъци - от непречистени отходни води до селскостопански отточни води, които се вливат във вената на реката като струя заразена кръв.

Множество речни басейни в света са предмет на потенциални сблъсъци. Но според изследователи от Орегонския държавен университет от общо 37 военни конфликта заради водни ресурси, възникнали след 1950 г., 32 са се случили в Близкия изток, а в 30 от тях са участвали Израел и неговите арабски съседи. Всички на практика се отнасят за река Йордан и притоците й, които снабдяват милиони хора с вода за пиене, къпане и селскостопански дейности.

Въоръжените сблъсъци за Йордан датират от основаването на Израел през 1948 г. и от осъзнаването, че източниците на необходимата за страната вода са извън нейните държавни граници. Оцеляването на Израел зависело от река Йордан, чиито извори са в Сирия и Ливан, водите й се събират в Галилейско море, а притоците й се вливат в нея от съседните страни.

Въпросните страни се намират в сходна ситуация. Тяхното оцеляване също е поставено на карта, което прави границата между войната и мира съвсем тънка. През 60-те години на XX в. израелските въздушни удари срещу Сирия заради опита й да отклони река Баниас (един от горните притоци на Йордан на Голанските възвишения), както и арабските нападения срещу Националната водопроводна система на Израел подготвиха почвата за Шестдневната война. През 1979 г. Израел и Йордания едва избегнаха въоръжения конфликт заради пясъчна дига на река Ярмук. По-късно, през 2002 г., Израел заплаши да бомбардира земеделски помпени станции на Хасбани - друг от притоците на Йордан, който се намира в Южен Ливан.

И все пак съперничеството за вода е повод за започване на диалог. „Малко са големите водоизточници, които не пресичат една или повече политически граници - казва Гидон Бромберг, израелският представител в управата на „Приятели на Земята в Близкия изток". - Това създава естествена взаимозависимост между страните." Споделянето на общи ресурси всъщност може да бъде път към мира, смята Бромберг, защото принуждава хората да работят заедно. През 70-те години на миналия век например Йордания и Израел се споразумяха как да разпределят водата дори когато са официално във война. Сътрудничеството между израелци и палестинци по водните въпроси продължава дори и след като мирният процес забуксува във всички други направления.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах