сп. National Geographic - Август 2017
National Geographic KIDS - Август 2017

Монасите от Атон

1.4.2010 г.

Те са най-различни: ревностни, отчуждени, земни, фанатични, дръзки.

 С априлския брой ще получите подарък тефтер с любопитни факти от публикуваните през годините броеве на National Geographic България.

 

 

 

 

 

***

Свещеният Атонски полуостров се вдава на 50 км навътре в Егейско море като израстък, който се бори да се откъсне от светското тяло на Североизточна Гърция. Тук от близо хиляда години живее общност от източноправославни монаси, които доброволно са се отдалечили от всичко, различно от Бог.

Целта в живота им е единението с Иисус Христос. Владението им - разбиващите се вълни, гъстите кестенови гори и призрачната гледка на заснежения връх Атон, висок 2033 м - е въплъщение на изолацията.

Монасите, които обитават 20 манастира, 12 скита и стотици килии, дори не общуват помежду си и са посветили по-голямата част от своето време на молитва и уединение. С дългите си бради и черни дрехи (символизиращи отричането им от този свят) те сякаш са слезли от византийска фреска - потънало в безвремие братство на ритуали, аскетична простота и неспирно богослужение, но също и на несъвършенства. Както сподели един старейшина, съществува съзнанието, че „дори и на Света гора оставаме хора, които ходят по ръба на бръснач " .

Всичките са мъже - без изключение. Според строго съблюдавания обичай на жените е забранено за посещават Атон още от самото начало - запрещение, което се дължи не толкова на ненавист, колкото на слабост. Както каза един монах: „Ако тук идваха жени, две трети от нас биха си тръгнали с тях, за да се оженят."

Монахът прекъсва връзката с майка си, но получава в замяна друга: Пресветата Дева Мария (легендата разказва, че ветровете я отклонили насам, докато плавала към Кипър, и тя стъпила на Атон, благословила неговите жители езичници и те се покръстили). Той влиза в близко общение с игумена на манастира или старейшината на килията, който става негов духовен баща и - по думите на един монах - „ми помага да открия моята лична връзка с Христос " . Оттеглянето или смъртта на тези свети отци е труден момент за младите монаси, както и обратното - решението на някой младеж да се върне в света също може да бъде мъчително. „Миналата година един си замина" - разказва един старейшина. „Не попита за мнението ми - добавя той и в гласа му се усеща бащината обида, - така че добре направи, че си тръгна."

Християнските монаси (думата идва от гръцкото монос - „сам") основали първите колективни убежища в египетската пустиня през IV в. Обичаят се разпространил в Близкия изток и в Европа и през IX в. отшелници вече се били заселили и на Света гора. През следващите векове, с усложняването на цивилизацията, причините да обърнеш гръб на обществото и да приемеш монашеството се умножили. Всъщност през последните десетилетия се наблюдава възраждане, след като двете световни войни и комунизмът били свели броя на монасите до 1145 през 1971 г. Непрекъснатият приток на младежи - често с университетски дипломи, мнозина от бившия Съветски блок - бързо попълнил атонските редици до близо 2000 монаси и послушници, а приемането на Гърция в Европейския съюз през 1981 г. даде на полуострова шанс да кандидатства за европейските фондове за опазване на културното наследство.

„Тук има 2000 истории и всеки е минал по своя духовен път" - казва отец Максим, чието собствено пътуване започнало в Лонг Айлънд като тийнейджър, запален по популярни изпълнители като Лу Рийд и Ленард Коен, след което станал професор по богословие в Харвард и най-накрая напуснал, „за да живея по-близо до Бог." Много подобни пътувания започват трудно. В Атина момче избягало от къщи и когато брат му дошъл на Атон, за да го отведе, предупредило: „Пак ще избягам." Син на търговец от Питсбърг смаял родителите си със своето решение, което - както признава две години по-късно - може да се окаже временно, тъй като „всъщност кой би могъл да знае какво е замислил Бог". Ако желаещият пристигне неподготвен, неговият духовен баща го подтиква да се прибере у дома. В противен случай бива подстриган на светлината на свещи: игуменът обръсва малка част от косата на темето му във формата на кръст и му дава името на някой светец - с това се ражда нов монах.

Установяването в Света гора обикновено не е краят на историята. Някогашният австралийски хипи Питър вече е отец Йеротей - талантлив баритон от манастира „Ивирон". Отец Анастасий се научил да рисува тук и сега излага творбите си в различни градове от Хелзинки до Гранада в Испания. Отец Епифаний се нагърбил с възстановяването на древните лозя в Милопотамос и днес, освен че е публикувал на три езика готварска книга с монашески рецепти, изнася прекрасно вино в четири страни.

 

***

Зографският манастир

от Любомир Кюмюрджиев

Основаването на българския атонски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“ може да бъде отнесено към началото на Х век. Според легендата братята Аарон, Мойсей и Йоан, българи от Охрид, се заселили на Света гора, за да водят монашески живот. Славата на праведния им живот постепенно се разнесла и все повече хора започнали да се присъединяват към тях. Появила се необходимост да се изгради църква и тримата братя помолили Бог да им покаже кой да бъде неин патрон. Те подготвили дъска, за да зографисат върху нея образа на небесния покровител, щом той им бъде разкрит. Една нощ дъската се обляла в ярка светлина. Когато се приближили, братята видели красива икона с образа на св. Георги. Той сам се бил изписал върху дъската. Светията се проявил като живописец – затова и манастирът бил наречен „Св. Вмчк Георги Зограф“. Чудото дало името на българската атонска обител, с което тя станала известна през вековете. Чудотворната икона на св. Георги, наречена „Фануилска“, се пази там и до днес. Тя е една от най-старите в „Зограф“.

През втората половина на XIII в. манастирът бил подпален от рицари кръстоносци. Те дошли да проверят дали се спазва унията, сключена на Лионския събор (1274 г.) между Михаил VIII Палеолог и папа Григорий Х, по силата на която императорът трябвало да приеме католицизма. Понеже не успели да победят във възникналия диспут, кръстоносците събрали дърва и запалили кулата на манастира, в която се намирали 24 монаси и 2 миряни. Мъченически загиналите в името на православието били канонизирани. Днес на мястото на кулата се издига техен паметник, построен през 1873 г.

И по-късно манастирът многократно бил подлаган на нападения от разбойници и османски нашественици. През втората половина на XV в. той бил в лошо състояние, но през 1492 г. молдавският воевода Стефан Чалмаре го възстановил и укрепил. Убеден, че св. Георги му е помогнал да спечели сражение срещу огромна турска армия, Чалмаре дарил щедро манастира, който самият светец определил за свой дом.

Българско присъствие е имало не само в „Зограф“, но и в други манастири на Света гора. Във Великата лавра през XIV в. е пребивавал бъдещият Търновски патриарх Евтимий. В Лаврата е живял и работил и бележитият български средновековен композитор и певец св. Йоан Кукузел. Стенописът в притвора на нейния съборен храм е дело на възрожденския ни художник Захарий Зограф.                            

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах