сп. National Geographic - Март 2017
National Geographic KIDS - Март 2017

Монасите от Атон

1.4.2010 г.

Те са най-различни: ревностни, отчуждени, земни, фанатични, дръзки.

 С априлския брой ще получите подарък тефтер с любопитни факти от публикуваните през годините броеве на National Geographic България.

 

 

 

 

 

***

Свещеният Атонски полуостров се вдава на 50 км навътре в Егейско море като израстък, който се бори да се откъсне от светското тяло на Североизточна Гърция. Тук от близо хиляда години живее общност от източноправославни монаси, които доброволно са се отдалечили от всичко, различно от Бог.

Целта в живота им е единението с Иисус Христос. Владението им - разбиващите се вълни, гъстите кестенови гори и призрачната гледка на заснежения връх Атон, висок 2033 м - е въплъщение на изолацията.

Монасите, които обитават 20 манастира, 12 скита и стотици килии, дори не общуват помежду си и са посветили по-голямата част от своето време на молитва и уединение. С дългите си бради и черни дрехи (символизиращи отричането им от този свят) те сякаш са слезли от византийска фреска - потънало в безвремие братство на ритуали, аскетична простота и неспирно богослужение, но също и на несъвършенства. Както сподели един старейшина, съществува съзнанието, че „дори и на Света гора оставаме хора, които ходят по ръба на бръснач " .

Всичките са мъже - без изключение. Според строго съблюдавания обичай на жените е забранено за посещават Атон още от самото начало - запрещение, което се дължи не толкова на ненавист, колкото на слабост. Както каза един монах: „Ако тук идваха жени, две трети от нас биха си тръгнали с тях, за да се оженят."

Монахът прекъсва връзката с майка си, но получава в замяна друга: Пресветата Дева Мария (легендата разказва, че ветровете я отклонили насам, докато плавала към Кипър, и тя стъпила на Атон, благословила неговите жители езичници и те се покръстили). Той влиза в близко общение с игумена на манастира или старейшината на килията, който става негов духовен баща и - по думите на един монах - „ми помага да открия моята лична връзка с Христос " . Оттеглянето или смъртта на тези свети отци е труден момент за младите монаси, както и обратното - решението на някой младеж да се върне в света също може да бъде мъчително. „Миналата година един си замина" - разказва един старейшина. „Не попита за мнението ми - добавя той и в гласа му се усеща бащината обида, - така че добре направи, че си тръгна."

Християнските монаси (думата идва от гръцкото монос - „сам") основали първите колективни убежища в египетската пустиня през IV в. Обичаят се разпространил в Близкия изток и в Европа и през IX в. отшелници вече се били заселили и на Света гора. През следващите векове, с усложняването на цивилизацията, причините да обърнеш гръб на обществото и да приемеш монашеството се умножили. Всъщност през последните десетилетия се наблюдава възраждане, след като двете световни войни и комунизмът били свели броя на монасите до 1145 през 1971 г. Непрекъснатият приток на младежи - често с университетски дипломи, мнозина от бившия Съветски блок - бързо попълнил атонските редици до близо 2000 монаси и послушници, а приемането на Гърция в Европейския съюз през 1981 г. даде на полуострова шанс да кандидатства за европейските фондове за опазване на културното наследство.

„Тук има 2000 истории и всеки е минал по своя духовен път" - казва отец Максим, чието собствено пътуване започнало в Лонг Айлънд като тийнейджър, запален по популярни изпълнители като Лу Рийд и Ленард Коен, след което станал професор по богословие в Харвард и най-накрая напуснал, „за да живея по-близо до Бог." Много подобни пътувания започват трудно. В Атина момче избягало от къщи и когато брат му дошъл на Атон, за да го отведе, предупредило: „Пак ще избягам." Син на търговец от Питсбърг смаял родителите си със своето решение, което - както признава две години по-късно - може да се окаже временно, тъй като „всъщност кой би могъл да знае какво е замислил Бог". Ако желаещият пристигне неподготвен, неговият духовен баща го подтиква да се прибере у дома. В противен случай бива подстриган на светлината на свещи: игуменът обръсва малка част от косата на темето му във формата на кръст и му дава името на някой светец - с това се ражда нов монах.

Установяването в Света гора обикновено не е краят на историята. Някогашният австралийски хипи Питър вече е отец Йеротей - талантлив баритон от манастира „Ивирон". Отец Анастасий се научил да рисува тук и сега излага творбите си в различни градове от Хелзинки до Гранада в Испания. Отец Епифаний се нагърбил с възстановяването на древните лозя в Милопотамос и днес, освен че е публикувал на три езика готварска книга с монашески рецепти, изнася прекрасно вино в четири страни.

 

***

Зографският манастир

от Любомир Кюмюрджиев

Основаването на българския атонски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“ може да бъде отнесено към началото на Х век. Според легендата братята Аарон, Мойсей и Йоан, българи от Охрид, се заселили на Света гора, за да водят монашески живот. Славата на праведния им живот постепенно се разнесла и все повече хора започнали да се присъединяват към тях. Появила се необходимост да се изгради църква и тримата братя помолили Бог да им покаже кой да бъде неин патрон. Те подготвили дъска, за да зографисат върху нея образа на небесния покровител, щом той им бъде разкрит. Една нощ дъската се обляла в ярка светлина. Когато се приближили, братята видели красива икона с образа на св. Георги. Той сам се бил изписал върху дъската. Светията се проявил като живописец – затова и манастирът бил наречен „Св. Вмчк Георги Зограф“. Чудото дало името на българската атонска обител, с което тя станала известна през вековете. Чудотворната икона на св. Георги, наречена „Фануилска“, се пази там и до днес. Тя е една от най-старите в „Зограф“.

През втората половина на XIII в. манастирът бил подпален от рицари кръстоносци. Те дошли да проверят дали се спазва унията, сключена на Лионския събор (1274 г.) между Михаил VIII Палеолог и папа Григорий Х, по силата на която императорът трябвало да приеме католицизма. Понеже не успели да победят във възникналия диспут, кръстоносците събрали дърва и запалили кулата на манастира, в която се намирали 24 монаси и 2 миряни. Мъченически загиналите в името на православието били канонизирани. Днес на мястото на кулата се издига техен паметник, построен през 1873 г.

И по-късно манастирът многократно бил подлаган на нападения от разбойници и османски нашественици. През втората половина на XV в. той бил в лошо състояние, но през 1492 г. молдавският воевода Стефан Чалмаре го възстановил и укрепил. Убеден, че св. Георги му е помогнал да спечели сражение срещу огромна турска армия, Чалмаре дарил щедро манастира, който самият светец определил за свой дом.

Българско присъствие е имало не само в „Зограф“, но и в други манастири на Света гора. Във Великата лавра през XIV в. е пребивавал бъдещият Търновски патриарх Евтимий. В Лаврата е живял и работил и бележитият български средновековен композитор и певец св. Йоан Кукузел. Стенописът в притвора на нейния съборен храм е дело на възрожденския ни художник Захарий Зограф.                            

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Април 2010
Коментари
Брат ник
15.08.2010
Мир ваммм...
diana jivkova
23.04.2010
здравеите радвам се не това прекрасно издание.с удоволствие се потопявам в таините на вековете които се крият зад много неизвестни.това да имаш такава силна воля да остояваш е много трудно.прекланям се пред тези монаси които са си врекли младоста,удоволствията заради христос не всеки би го сторил.бог некои не вярват в него,но тои е това което си направиме ние с живота си.и в някои моменти на отчаяние ми е помагал,а дали не сащтествува.мит или легенда все о6те неразгадана....
Цветанка Ангелова
20.04.2010
Статията на Р.Дрейпър и Т.Доув за свещения Атонски полуостров разкрива с уважение към обитателите му един почти непознат свят. Учудващо е, че в 21-ви век в европейска държава съществува полова дискриминация, че дори и водени от чисто научен интерес към културно-историческото наследство, жените са лишени от правото да надникнат в тази крепост на консерватизма и строгата йерархичност. Но не мога да изпитам гняв или възмущение, защото авторът деликатно поласкава женското самолюбие с обяснението за мотивите на тази забрана - не ненавист, а слабост. Аватонът е признание не толкова за силата на жените, колкото за почти императивната воля на плътта. Но без тази воля, нямаше да има и жертва и личен подвиг в надмогването на телесните стремления. Всички ние търсим някакво оправдание за живота и мир за душата си. Но и тук бягството от света не винаги е възможно - Атонският въздух не успява да прогони напълно от душите на вярващите плевели като дребнавост, прекомерни амбиции, гордост, фанатизъм. Обитателите на манастира Есфигмен сякаш са забравили, че именно разединението на християнския свят направи възможни османските завоевания на Балканите. И че за да победим света първо трябва да победим себе си и да си смирим.
Мартин Лалев
18.04.2010
В монашеския живот се крие една романтика, но бъркайки се от Българска Православна Църка (със своите свещеннослужители потънали в лукс), не бива да възприемаме и останалото християнско духовенство толкова комерсиално. Трудно е за нас, обикновените хора,в този свят на разхищение и суета, на плътски страсти и съблазни, да усетим духа на Атон.Истинската красота на полуострова не се вижда, тя се усеща.
valeri
15.04.2010
Прочетох статията и в мен нахлуха много и противоречиви мисли.... интересни, чисти, агресивни, святи, непонятни дори. Пиша Ви като абсолютен атеист, или по-точно вярвам си в нещо мое си, нещо което не се нуждае от книга, сграда или посредник за да го разбирам и обичам. Не желая да разпалвам някаква война, но НЕБЕСНИТЕ НАМЕСТНИЦИ с лъскавите часовници и скъпи автомобили, трябва доста да се поучат и разкаят, и дори да посетят за по-дълго време тази ...... свята земя. Въпреки многовековните опити на монасите да се разделечат от светското общество, очевидно е че нищо човешко не им е чуждо. Някои читатели ще се впечатлят от статията, други ще я намерят за глупава и неадекватна на фона на нашето забързано ежедневие, но това е нормално. Посоката на щастието за всички нас е една, но всеки сам избира пътя към нея.
lyublyana
15.04.2010
...те съзерцават Есхатона!
Тончо
15.04.2010
Съгласен съм с възмущението на колежките! Как така там не пускат жени?! Ми не е правилно! Аз се възмущавам и как така в женската баня не пускат мъже! А толкова много красота има там... защо ни лишават от нея. Нали банята е общинска собственост! :(
lyublyana
15.04.2010
"Тайната на Атон?Това е великият опит за обрат: човекът,винаги говорещият, мълчи.За да има думата Господ,"великият мълчаливец" Атон-мъничка частица от мирозданието.Настоящето е само миг от вечността. Прочетете "Монахът в мен" на Хайнц Нусбаумер,издателство "Омофор" и по- добре ще почувствате Атон и православието:)
Станислав Цветанов
11.04.2010
Струва ми се, че не чак толкова лесно, защото не се знае колко време човек ще издържи отделен от света почти без всякакви удобства. А и много хора, които са смятали да станат монаси там впоследствие са се отказвали и се връщали в светския живот.
Мариела Станчева
11.04.2010
Уважаема редакция, Двете статии отнасящи се до Атонската Света гора ме наведоха на разнопосочни мисли. От една страна трябва да съхраняваме културно-историческото си наследство, където и да е то по света. От друга страна си задавам въпроса - какво точно е посланието на тази обител? Хора погазващи правото за равен достъп до това наследство на всички нас? И как точно трябва да се разбира статуса на тази обител. Ако е частна собственост на група лица защо Президента на България се ангажира с дарителска кампания и защо Държавата България подкрепя една частна организация? Мисля, че се събраха около 2 милиона лева за възстановяване на манастира Свети Георги Зограф. Ако това не е частна организация на група лица, а част от Православната църква, то тогава защо църквата насърчава разделението на хората и защо ние като държава подкрепяме хора насяващи идеята за разделение на хората? И защо, като кандидатстват за Европейска субсидия не се съобразяват с Европейските принципи за равен достъп? И още един въпрос си зададох докато четох статиите - как ли се вмества отдаването под наем на земя на Халкидики с цел развитие на туризма с оттеглянето от изкушенията на света? Или и за това има двоен аршин. Мисля, че е крайно време да си зададем въпроса - кои са ценностите, които ще ни направят по-добри и съответно ще ни доближат до проповядваното от цървата самоосъзнаване и добродетелен живот и дали разделението на хората е една от тези ценности.
Мария Станимирова
09.04.2010
Мисля, че е прекалено лесно да си светец, когато си отделен от светския живот и така наречните изкушения. Човек се издига духовно само след като е преоткрил всички аспекти, които живота му предоставя, включително секса, алкохола, забавленията. Не можем да се противопоставим на определени модели на поведение без самите ние да сме изпитали техния ефект. Не е случайно, че Сидхарта преминава различни етапи от живота си, живейки по коренно различен начин - от принц, през отшелник, сладострастник, обикновен човек и накрая духовен водач. Какво бихме научили за живота ако се изолираме в дадена строго определена, дори бюрократична общност, живееща от хилядолетие според определени догми, закони, суеверия и предразсъдъци в името на някакъв бог?
admin
06.04.2010
Здравейте!Тефтерчето и списанието се продават заедно.
Олег
05.04.2010
Някой купи ли си списанието да каже тефтерчето с опаковката ли върви или трябва да попиташ за него
Елеонора Бъчварова
04.04.2010
разгледах снимките и се ядосах. бива ли толкова егоизъм в мъжете? толкова красота,и такива мащаби...и само за тях? защо не може да припари там жена?както казваше баба ми: "да си кукуват като кукувици",щом това им харесва.щели да ги изкушат жените...толкова значи им е вярата. пък и да ги изкушат,нали Бог е създал Адам и Ева.не само мъже. значи,така е правилно.
Vaska Georgieva
01.04.2010
Малко късче земя, отделено от целия свят, не толкова със своята красота, колкото със своята святост. Обитателите на Атон са постоянни генератори на молитва, което придава на това място нещо неземно. Нещо, което не може да се открие в обикновения свят на консуматорското общество през 21- век(Векът на самотата). И докато всички в света се стремят към това да не бъдат самотни, монасите от Атон търсят точно обратното- самотата и уединението. В него те търсят Бога и себе си. Хората, които са посетили това място винаги претърпяват някаква метаморфоза в осъзнаването на живота.Може би защото разбират, че на света съществуват и други, по-важни и успокояващи неща от парите с които можеш да си купиш всичко, но не и любов. Любовта, с която е изпълнено мястото наречено Атон.
Атанас
01.04.2010
Бил съм два пъти в Света гора. Имах щастието да посетя и Зографския манастир. Човек има чувството че там времето е спряло. Даже и часовниците по часовниковите кули се движат по византийско часово време (което е няколко часа разлика от съвременното). Миризмата на Византия се е пропила във всяко кътче и във всеки манастир на Света гора.
Мирчо
01.04.2010
В 21век все повече хора търсят техники за усамотяване и релакс и се обращат към познанието за живота и вътрешния си свят.Не се възхищавам на тези които са се предали и вярват че това е Богоугодно,а зад тях стои вековна институзия.Бях преди години на това вълшебно кътче от рая защитено от Юнеско поради своята уникалност като природа и исторически паметници.Чистият въздух наситен с аромата от смокинови дървета,маслинови,портокалови,лимонови,борови,и наи-различни тревички и билки,плюс жуженето на пчелите (кошери са грижливо поставени в планината) плюс морският бриз на Егеиско море те карат просто да замълчиш и се възхитиш на Творението на майката природа,а ние неини деца.Докато бях там чух наи-различни историй за монаси бизнесмени и още подобни грозни картинки,но истинското усещане за Агиос Орос(както я наричат гърците) ще си остане за винаги в мен.Ще завърша коментара си като Цитирам Учителя Иссус който казва,"И които може да си вземе кръста и да ме последва"
Роди
01.04.2010
Ходя редовно в Зографския манастир - обикновено за Йорданов ден. Мястото е вълшебно! Наистина, където и да си бил би трябвало да отидеш и там, за да разбереш, че там се съхраняват всички добродетели и всичко ценно за българите. Това те изпълва с гордост. Наистина би било добре да се обясни как сме загубили другите манастири за да се научим да ценим това, което имаме.
nina
31.03.2010
Колко е далеч от нашето динамично всекидневие съществуването на тези монаси и отдалечените и изолираните от света им обители и манастири. Колко ли различно и необременено от нашите ежедневни проблеми е тяхното съществуване. За мен би било интересно да мога да се опитам да разбера тяхното съществуване и начинна мислене, но не вярвам да успея дълго да устоя на житейските съблазни. Струва ми се, че това се отнася и за голяма част от съвременниците ни. Що за човек би бил то отданен на вярата си и би приел аскетския начин на живот, дори и на такова прекрасно място или особено там............
Бойка
31.03.2010
Имам чувството, че там най-вече е съхранена българщината и вярата ни, че там хората наистина живеят най-близо до Бога и са с най-чистите помисли. Невероятно себеотдаване, истински духовни личности! И нищо не искат в замяна - само Божията милост и благоволение. Колко сме далече от всичко това ние, днешните внуци на Бай Ганьо!Боже, прости ни!
Симеон Кафадаров
31.03.2010
Явно Бог е благословил обитателите на това място щом там толкова много хора са успели да се отърват от своето греховно битие за да се занимават смирено с рисуване и други красиви изкуства.Аз лично бих искал да отида там.Ще ми е интересно да разгледам красивата растителност ,а от монасите да разбера повече за историята на това свещенно късче земя ,а кой знае може и да остана там.
Георги
31.03.2010
Възхитен съм още от сега, с нетърпение чакам новия брой да прочета целите материали! :)
Моля, използвайте кирилица!
Мнения, които нарушават добрия тон, ще бъдат изтривани от администратора.
25.03.2017
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах