сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Вечната загадка на Перу

1.3.2010 г.

Защо хората от народа наска са гравирали в пясъка изображения на гигантски птици и китове?

Гледани от въздуха, издълбаните по повърхността на пустинята линии почти не се забелязваха. Докато пилотът ни правеше резки завои над едно пустинно плато в Южно Перу, северно от град Наска, едва успявах да различа поредица прекрасно оформени фигури.

Орка!" - дочух вика на перуанския археолог Джони Исла през рева на двигателя. Сочеше надолу към очертанията на една косатка. „Моно!" - добави секунди по-късно, когато пред погледите ни се разкри прочутата маймуна на Наска. „Колибри!" - ето я и птицата.

Откакто добили широка популярност в края на 20-те години на ХХ в. - от откриването на гражданските полети между Лима и южния перуански град Арекипа, - загадъчните рисунки в пустинята, известни като линиите на Наска, озадачават археолози, антрополози и всички хора, запалени по древните култури на двете Америки. Междувременно цели армии учени и любители са налагали своите тълкувания на линиите. В един или друг момент били считани за инкски пътища и планове на напоителни съоръжения, за образи, които били съзерцавани от примитивни балони с горещ въздух, и - което е най-комично - за космодруми на извънземни кораби.

След Втората световна война родената в Германия учителка Мария Райхе осъществила първото целенасочено заснемане на линиите и фигурите (наричани „геоглифи") край Наска и близкия град Палпа. В продължение на половин век, до смъртта си през 1998 г., Райхе изпълняваше изключително важна роля в опазването на геоглифите. Енергичността, с която тя защитаваше линиите от натрапници, е унаследена от днешните им пазители - дори учените трудно получават достъп до най-известните животински фигури в пампата (т.е. в равнината) непосредствено на северозапад от Наска.

Въпреки това от 1997 г. край намиращия се малко по на север град Палпа се провеждат мащабни перуано-германски изследвания. Проектът „Наска-Палпа", ръководен от Джони Исла и Маркус Райндел от Немския археологически институт, е посветен на систематичното интердисциплинарно изследване на древните жители на областта.
Самолетът прави поредния вираж, а широкото скулесто лице на Исла, който е родом от планините, не се откъсва от прозореца. „Трапецоид!" - вика той и сочи огромната геометрична фигура, която се разкрива пред погледа ни. „Платформа! - добавя той и сочи с пръст. - Платформа!"
Платформа? Сочи към малка купчина камъни в единия край на трапецоида. Ако Исла и колегите му са прави, подобни невзрачни структури може би крият ключа към разбирането на истинското предназначение на линиите на Наска. Историята започва - и завършва - с водата.

 

 

 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Март 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах