сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Индийските номади

1.2.2010 г.

Те ловуват. Пасат стада. Укротяват змии. И постепенно губят своята идентичност.

В своето бляскаво минало гадулиа лохар изработвали доспехи за индийските царе. Днес ковачите лагеруват край селцата и изработват семпли предмети от метални отпадъци. В един топъл февруарски ден пристигнах в един такъв лагер в северозападния индийски щат Раджастан, натоварен с калъпи сапун за улесняване на запознанството. Но щом се приближих, мъже, жени и деца ме наобиколиха, сграбчиха торбата, разкъсаха я и сапуните се пръснаха в прахоляка. Последва буря от проклятия и преплетени крайници, която приключи с поне едно разревано дете.

Това отчаяно поведение загатва за по-мащабната история на номадите, бродещи из субконтинента вече стотици, в някои случаи хиляди години. Гадулиа лохар са сред най-известните; други са пастири, например рабари, прочути в Западна Индия с огромните си тюрбани и познанията си за всичко, свързано с камилите. Трети са ловци и събирачи на растения. Четвърти предлагат различни услуги - търговци на сол, гадатели, магьосници, аюрведически лечители. Пети са жонгльори, акробати, майстори на точила, разказвачи на приказки, змиеукротители, лечители на животни, татуировчици, кошничари. Взети заедно, антрополозите са идентифицирали около 500 номадски групи в Индия, наброяващи вероятно 80 млн. души - около 7% от надвишаващото един милиард население на страната.

Някога тези скиталци били нормална част от индийското общество. Общували безпроблемно със селяните, живеещи по маршрутите на техните миграции. Но през XIX в. отношението към тях започнало да се променя. Британските чиновници ги очернили като скитници и бандити и посели предразсъдъци, които надживели колониалното управление. Бързо модернизиращата се Индия на кол центровете и лудите по марковите стоки младежи не се нуждае много от калайджии и мечкари и полските люде губят битката с индустрията и урбанизацията. Разпокъсани по касти, езици и райони, номадите остават извън вниманието на политиците и за разлика от други потъпкани групи са почерпили малко блага от социалните програми.

Въпреки всичко Индия си остава строго разслоено общество, в което съдбата често е предопределена още с раждането. По тази причина - скитници или не - индийските номади и до ден-днешен са обединени от обща история на бедност и отлъчване от обществото: може би най-голямото потъпкване на човешки права, за което дори не сте чували.

За малцината, подели каузата на номадите, голяма част от решението се състои в това да им се осигури покрив - или поне адрес, - което ще ги улесни да получават социални помощи и да запишат децата си на училище. Но подобни усилия се посрещат с яростна съпротива от селяните и местните политици, които възприемат бродягите като презрени аутсайдери. Дори да пренебрегнем практическите пречки, остава по-големият въпрос: дали номадите трябва да престанат да бъдат това, което са, ако искат да оцелеят?

 

 

 

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах