сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Застрашената Патагония

1.2.2010 г.

Заплахата идва от топенето на ледниците и развъдниците за сьомга.

През 1925 г. един решителен норвежец, който се казвал Самсинг, се заселил в усамотен фиорд в Южно Чили, за да се отдаде на пастирски живот в тази някога тревиста долина. Година по-късно той бил буквално прогонен от дома си от настъпващ ледник.

Там, където се намирал чифликът му, сега има ледниково езеро, в което плават айсберги. Ледникът, наричан днес Пио XI, се усмирил за известно време, после пак минал в настъпление. В момента заплашва да изкорени цяла гора, като бавно-бавно я разчиства от пътя си. По границата между ледника и гората изтръгнатите кипариси пилгеродендрони, сред които и вековни дървета, изглеждат като застинали в момент на падане. Виждат се обърнати нагоре корени, откъснати корони, повалени един върху друг стволове. Под мъха и месоядните блатни растения са се наместили огромни ледени канари.

Това, което Пио XI избутва от пътя си, е магеланова дъждовна гора - не тъмната, пищна тропическа джунгла, а природен бонзай от обрулени дървета с преплетени клони, каквито се срещат по горната граница на гората в планините. Не е чудно, че изглеждат така. Фиордите и островите на Чилийска Патагония поемат най-силния напор на преобладаващите западни ветрове, които фучат над южните морета. Тук, в района на „ревящите" 40-градусови ширини, свирепият вятър почти никога не стихва. Дъжд и сняг вали през цялата година.

Никъде на планетата не цари пълен покой - само илюзия за стабилност, подхранвана от течението на времето. Понякога обаче, ако имате късмет, може да попаднете на място, където сякаш сгъстеното време поражда инстинктивно усещане за динамични промени дори в геологията.

Такова място е издълбаното от ледници чилийско крайбрежие. Тук земната енергия изглежда почти осезаема. Тектонски плочи се разпростират и се подпъхват под този ръб на континента, като повдигат Андите и създават геологически нестабилна зона. Ледници, подобни на Пио XI - къси, безжалостни ледени реки, - бързо се спускат от континенталните ледени полета към морето. Студеното Перуанско течение, което край брега се издига към повърхността на водата, блика от живот. Силно насечената брегова ивица - лабиринт от суша и вода - е дълга над 90 000 км. Тази част от Патагония принадлежи на морето и леда.

В сърцето на този див район се намира националният парк „Бернардо О'Хигинс". Територията му, която обхваща около 350 км от единия до другия край, включва Южното ледено поле на Патагония, което заедно със Северното образува един от най-обширните масиви глетчерен лед извън полярните области.

До „Бернардо О'Хигинс" не може да се стигне нито по сушата, нито по въздуха. Единственият път минава през лабиринт от дълбоки фиорди, който води към издадения край на Пио XI. Ледников грохот оглася местността - звучен пукот, идващ от дълбините на леденото поле, и по-глухият, но по-силен тътен от айсбергите, които се откъсват от носа на Пио. Назъбените краища на ледника по границата с гората се издигат нагоре, закривайки небето - планина от лед, извисяваща се към обедното слънце.

Това отдалечено и сурово място е пресен пример, илюстриращ фундаменталната история на съвременната епоха. Тук можем да видим колко тесни са връзките между всички елементи на нашия нов свят. Макар и изолирана, Чилийска Патагония е пред прага на рязка трансформация. Малобройните ферми на сушата изглеждат като излезли от XIX в. Има обаче планове да бъдат заприщени буйните реки на север от „Бернардо О'Хигинс". В южна посока нараства и броят на развъдниците за сьомга плътно покрай брега - източник на икономически потенциал и бич за околната среда.

По настояване на природозащитниците Чили разглеждаше възможността неговите ледени полета и по-голямата част от защитените райони по южното му крайбрежие да получат статута на огромен нов обект на Световното наследство на ЮНЕСКО. Но в края на 2009 г. правителството се готвеше да отхвърли първоначалния амбициозен план в полза на по-скромно предложение.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах