сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Биоразнообразие

1.2.2010 г.

Познайте колко създания могат да се открият в кофа пръст или вода.

Колко живи същества можете да откриете в една кофа вода или пръст? За да отговори на въпроса, фотографът Дейвид Лийтшуагър използвал зелена метална рамка с формата на куб със страна 30,5 см, която поставял в различна природна среда - на сушата и във водата. На всяко място оставял куба и се заемал да наблюдава, брои и снима с помощта на асистента си и група биолози. Целта им била да документират създанията, които живеят в този отрязък или минават през него. Изследвали пространството в рамките на куба и изваждали всеки негов обитател с големина над 1 мм. На всяко място работили средно три седмици. Фотографирали общо над 1000 отделни организми, чието разнообразие е представено на страниците на тази статия. „Все едно откривахме малки скъпоценни камъни" - казва Лийтшуагър.

 ***

Когато забиете лопата в пръстта или отчупите парче корал, вие разсичате цял един свят. Преминавате невидима граница, известна само на малцина. Около нас и под самите ни крака се намира най-слабо изследваната част от земната повърхност - от най-съществено значение за човешкото съществуване на Земята.

Във всяка природна среда погледът ни се спира най-напред върху едрите животни - птици, бозайници, риби, пеперуди. Постепенно обаче вниманието ни се прехвърля към по-малките, които са и далеч по-многобройни. Сред бурените пълзят и жужат безчет насекоми, а когато обръщате градинската почва, за да садите растения, виждате гърчещите се червеи и други безименни същества, които панически търсят убежище. От земята извират мравки, а в пожълтелите корени на изтръгнатите треви с погнуса откривате ларви на бръмбари. Под камъните оживлението е още по-голямо: дребни паякообразни и какви ли не още непознати бледи същества се провират между преплетените нишки гъбен мицел. Бръмбарчета се крият от внезапно нахлулата светлина, а кълбовидни мокрици отбранително се свиват на топчета. Стоножки и диплоподи се вмъкват в най-близките цепнатини и дупки.

Може би ви се струва, че цялото това противно гъмжило и миниатюрните светове, които то обитава, нямат отношение към човешките проблеми. Но учените са установили точно обратното: обитателите на почвата са сърцето на земния живот. Средата, в която живеят, не е просто смес от пръст и камъчета, а изпълнено с живот местообитание. Живи същества създават практически всички вещества, в които се къпят инертните частици почва.

Ако от който и да е кубичен отрязък, изобразен на тези снимки, изчезнат всички организми, състоянието на средата в него коренно ще се промени. Молекулите на почвата или речното корито ще станат по-малки и по-прости. Съотношението между кислорода, въглеродния диоксид и другите газове във въздуха вече няма да е същото. Като цяло ще се установи ново физическо равновесие, при което това кубично пространство от нашия свят ще напомня действителността на някоя далечна, безплодна планета.

Земята е единствената известна планета, която има биосфера. И само тази тънка мембрана от живот е в състояние да поддържа точно онези условия, от които имаме нужда, за да оцелеем. Повечето от организмите в биосферата и огромното мнозинство от нейните видове живеят на повърхността на Земята или точно под нея. Телата им са част от циклите на химичните реакции, от които зависи целият живот на планетата. С точност, надхвърляща възможностите на всяка човешка технология, някои видове разграждат мъртвия растителен и животински материал, който се трупа по земята. С тези природни санитари се хранят определени хищници и паразити, които на свой ред са плячка за други специализирани организми на по-високо ниво в хранителната верига. Действайки като едно цяло, те осигуряват постоянен кръговрат на раждане и смърт и връщат на растенията хранителните вещества, нужни за фотосинтезата. Без гладкото функциониране на този механизъм биосферата би престанала да съществува.

Изводът е, че се нуждаем от цялата тази биомаса в пълното й разнообразие, включително и от всички пълзящи гадинки. Само че въпреки жизненоважната си роля животът на „приземно" ниво остава сравнително непознат дори и на учените. Известните и проучени видове гъби например са около 60 000, включително плесенните и паразитните; по оценка на специалистите обаче на Земята има над 1,5 млн. вида гъби. Почвата е благоприятна среда и за едни от най-многобройните животни в света - нематодите, известни още като кръгли червеи. Познати са десетки хиляди видове, а в действителност вероятно са милиони. И гъбите, и нематодите обаче изглеждат малобройни в сравнение с други, още по-дребни организми. Само в щипка градинска почва с тегло около грам живеят милиони бактерии, представители на няколко хиляди вида. Повечето са непознати на науката. Мравките, които по досегашни научни данни са 12 000 вида в целия свят, са сред най-добре изследваните насекоми. Но действителният им брой вероятно е двойно или дори тройно по-голямо.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Февруари 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах