сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Запознайте се с Немо

1.1.2010 г.

Рибите клоун пленяват кинолюбителите и учените, а за анемониите са същински дар Божи.

Когато Андрю Стантън се заел да направи детски анимационен филм, където действието да се развива в океана и според „истинските правила на природата", оставало само да избере идеалната риба за главния герой. Докато прелиствал албуми със снимки на морски животни, погледът му попаднал върху две рибки, които надничали от една анемония. „Моментално приковаха вниманието ми - казва Стантън. - Нямах представа от какъв вид са, но не можех да откъсна очи от тях." Снимката на рибките в естественото им скривалище идеално отразявала тайнството на океана, което искал да пресъздаде. „Названието им - риби клоун, също беше идеално за мен като аниматор."

Така се родила нова кинозвезда. „Търсенето на Немо" - филм на „Пиксар" със сценарист и режисьор Стантън, спечели „Оскар" за най-добра анимация през 2003 г. Благодарение на Немо - риба клоун от вида Amphiprion percula - милиони деца по света опознаха една удивителна тропическа екосистема: кораловия риф и неговите обитатели.

Рибите клоун са наречени така заради ярката си окраска (от наситено моравокафяво до оранжево, червено и жълто), често пресечена от строги бели или черни линии, която им придава сходство с гримираното лице на клоун. Двайсет и девет вида риби клоун обитават рифовете от Източна Африка до Френска Полинезия и от Япония до Източна Австралия, като най-голямо е разнообразието им по северното крайбрежие на Нова Гвинея в Бисмарково море. При една от последните си водолазни експедиции на Фиджи признатият световен специалист по рибите клоун Джералд Алън откри 29-ия вид, Amphiprion barberi. „И досега тръпна от вълнение, когато открия нещо ново - казва Алън. - Amphiprion barberi е оранжево-червен красавец, подобен на пламтящо въгленче на фона на рифа."

Сред учените и акваристите рибите клоун са известни и като „анемонийни риби", защото не могат да оцелеят без анемония домакин, чиито парливи пипала защитават рибките и хайвера им от натрапници. От близо хиляда вида анемонии само десет предлагат подслон на риби клоун. Все още е загадка как точно рибката успява да избегне парливия контакт с анемонията. Има предположение, че отделя слуз, която я предпазва. „Това е слузест слой, който не позволява на анемонията да изстреля парливите си клетки - казва Алън. - Когато някоя малка риба клоун влиза между пипалата на анемонията, тя много предпазливо се докосва до нея. Явно трябва да допре тялото си до полипа, за да задейства химическия процес и да образува слуз." Защитена по този начин, рибата клоун се превръща в придатък на анемонията и в допълнителна защитна преграда срещу видовете, които се хранят с полипи - например рибите пеперуди. Каквото е добро за рибата клоун, е добро и за анемонията - и обратното.

Рибите клоун прекарват целия си живот край „своята" анемония и рядко се отдалечават на повече от няколко метра от нея. Хвърлят хайвера си около 2 пъти месечно на най-близката твърда повърхност, скрита от месестата основа на анемонията, и агресивно пазят развиващите се зародиши. Щом се излюпи, рибката клоун във вид на мъничка прозрачна ларва се носи близо до повърхността в продължение на 1-2 седмици. После се превръща в миниатюрна риба клоун с дължина по-малко от сантиметър и се спуска до рифа. Ако до ден-два не открие подходяща анемония и не се приспособи към новия си живот, малката рибка умира.

Една анемония може да даде подслон на десетина или повече риби клоун от един и същи вид - от съвсем млади до напълно зрели екземпляри, дълги до 15 см. (Алън е наблюдавал около 30 такива в близост до полипи от вида Stichodactyla haddoni.) Те кръжат около своята анемония и похапват планктон, водорасли и дребни животни - например веслоноги рачета, като често изяждат по-едрите парчета храна, скрити между извивките на своя „домакин". В природата, където ги дебнат групери или мурени, рибите клоун живеят по 7 или най-много 10 години, но в безопасния свят на аквариума могат да изкарат доста по-дълго.

Рибите клоун невинаги достигат полова зрялост. Сред обитателите на всяка анемония съществува строга йерархия, като полипът приютява за постоянно само по една доминираща двойка. Най-едра в това „семейство" е женската, следвана от мъжкия и младите риби. Двойката зрели индивиди си осигуряват първото място, като гонят малките, с което ги стресират и изтощават енергията им, нужна за търсене на храна. „Доминиращата двойка също си устройва гонитби, особено по време на ухажването" - казва Алън. Женската периодично напомня на мъжкия кой командва парада, като хапе перките му.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Януари 2010
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах