сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

В търсене на новата Земя

1.12.2009 г.

Всяка седмица астрономите откриват нови светове. Дали в необятната Вселена има някой, подобен на нашия?

Нужни са били хилядолетия, за да опознаем своя собствен свят, и векове, за да разберем съседните планети. Днес обаче всяка седмица се откриват нови светове. До момента астрономите са идентифицирали над 400 „екзопланети" - планети, които обикалят около звезди, различни от Слънцето. Много от тях са толкова странни, че се явяват като потвърждение на известната забележка на биолога Дж. Б. С. Халдейн, че „Вселената не просто е по-странна, отколкото си мислим, но е по-странна, отколкото можем да си представим." Да вземем например подобния на Икар „горещ Сатурн" на 260 светлинни години от Земята, който се носи около родната си звезда с такава скорост, че годината продължава по-малко от три дни. Около друга звезда на 150 светлинни години от нас обикаля изгарящият „горещ Юпитер", чиято външна атмосфера се развява зад него като опашката на гигантска комета. Астрономите са открили три помръкнали планети на орбита около пулсар - останките на могъща звезда, свили се до въртящо се атомно ядро с размерите на град.

Сред всичките тези екзотични обекти учените жадно търсят следа от нещо познато: подобни на Земята планети, които обикалят около своите звезди на точното разстояние - нито много близо, нито много далеч, - за да има условия за живот (такъв, какъвто на нас ни е известен). Досега не са открили свят съвсем като нашия може би защото подобни планети са твърде незабележителни.

За момента разполагаме със снимки на едва 11 екзопланети - всичките големи, ярки и на достатъчно голямо разстояние от своите звезди. Повечето други са били открити с помощта на доплерова спектроскопия, която анализира звездната светлина за признаци, че звездата бива съвсем лекичко придърпвана напред-назад от гравитационното привличане на нейните планети. През последните години учените до такава степен са усъвършенствали доплеровата технология, че вече могат да установят кога нормалният ход на звездата бива забавен с едва метър в секунда - приблизително скоростта, с която ходи човек. Това е достатъчно за откриването на гигантска планета на далечна орбита - или пък на малка, но много близо до звездата, - но не и на обект като Земята на нейните 150 млн. километра от Слънцето. Земята забавя Слънцето с една десета от скоростта на крачещ човек (представете си бебе, което лази); астрономите все още не са в състояние да изкопчат толкова слаб сигнал от светлината на далечна звезда.

Друг възможен подход е да наблюдаваш някоя звезда и да следиш за периодичното леко помръкване на яркостта й - ако обикаляща на орбита планета премине пред нея и препречи миниатюрна част от светлината й. Най-много една десета от всички планетни системи са ориентирани така, че тези минизатъмнения, наречени „пасажи", да бъдат видими от Земята. Това означава, че астрономите трябва търпеливо да наблюдават много звезди, за да уловят само няколко пасажа. Френският сателит COROT, който навлезе в третата и последна година от своята основна мисия, е запечатал пасажите на седем екзопланети, една от които е само 70% по-голяма от Земята.

Американският спътник „Кеплер" е по-амбициозният наследник на COROT. Изстрелян от Кейп Канаверал през март тази година, сателитът представлява голяма цифрова камера с апертура 0,95 м и 95-мегапикселов сензор. Прави широкоъгълни снимки на всеки 30 минути, като улавя светлината на повече от 100 000 звезди в едно-единствено късче небе между ярките звезди Денеб и Вега. Компютри на Земята непрекъснато следят яркостта на звездите и алармират хората, ако засекат лекото помръкване, което би могло да означава пасаж на планета.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Декември 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах