сп. National Geographic - Ноември 2018
National Geographic KIDS - Ноември 2018

Произведено в Китай

1.12.2009 г.

Хилядите предмети, намерени в потънал кораб в Яванско море, свидетелстват за древните търговски връзки между Изтока и Запада.

През IX в. световната икономика имала два мощни двигателя. Единият бил Китай на династията Тан - империя, която се била разпростряла от Южнокитайско море до границите на Персия и чиито пристанища били отворени за чуждестранни търговци от близо и далеч. Тан приветствали най-различни хора в столицата си Чан'ан (на мястото на днешен Сиан) и в едномилионния град (население, което в Западния свят било постигнато едва от Лондон в началото на XIX в.) съжителствали множество различни етноси. Тогава, както и сега Китай бил икономическа суперсила, а голяма част от мощта му се дължала на търговията.

Другият стопански двигател бил Багдад, столица на династията на Абасидите от 762 г. насетне. Те наследили мюсюлманския свят в Близкия изток и до 750 г. разпрострели властта си от река Инд на изток до Иберийския полуостров на запад, носейки със себе си занаяти, търговия и религията на исляма (сам Пророкът Мохамед бил търговец).

Двете икономически суперсили били свързани от Пътя на коприната и неговия воден еквивалент - Морския път на коприната. Днес най-вече сухопътният маршрут е обект на внимание, но вероятно още от началото на християнската ера кораби порели моретата между Китай и Персийския залив. Съобразена с цикъла на мусоните, тази мрежа от морски артерии и пристанища обвързвала Изтока и Запада в непрестанен обмен на стоки и идеи.

Китай от времето на Тан бил жаден за фини платове, перли, корали и ароматични породи дърво от Персия, Източна Африка и Индия. В замяна китайците предлагали хартия, мастило и най-вече коприна. Тъй като била лека и не било проблем да се навие на топ, коприната можела да пътува и по суша. Само че през IX в. китайската керамика също добила популярност, а камилите не били подходящото средство за пренасяне на чупливи стоки. Затова все по-големите количества паници и блюда, от които се хранели заможните търговци от Персийския залив, пристигали по море на борда на арабски, персийски и индийски кораби. Пътуването било дълго и опасно. Случвало се някой кораб просто да изчезне, както изчезва самолет от екрана на радара.

От незапомнени времена зла съдба дебнела корабите в протока Геласа - подобен на фуния проход между малките индонезийски острови Бангка и Белитунг, където тюркоазеното море крие лабиринт от подводни скали и рифове. Въпреки опасностите преди десетина години търсачи на морски краставици работели в района, когато на дълбочина 16 м се натъкнали на коралов блок, от който стърчали керамични съдове. От голяма делва извадили няколко непокътнати купи, закарали ги на брега и ги продали.

Гмуркачите попаднали на най-важното подводно археологическо откритие, правено някога в Югоизточна Азия: арабски ветроходен кораб дау от IX в., натоварен с над 60 000 ръчно изработени златни, сребърни и керамични предмети от времето на династията Тан. Корабът и неговият товар, понастоящем известни като „Белитунгското корабокрушение", били съхранено във времето доказателство, че Китай от епохата на Тан - също като днешен Китай - бил развил масово производство на стоки и ги изнасял по море. Преди мусоните да ги спрат, екип водолази работили на смени, за да извадят на бял свят древните артефакти.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Декември 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах