сп. National Geographic - Септември 2018
National Geographic KIDS - Септември 2018

Леденият Свалбард

1.12.2009 г.

Далечният норвежки архипелаг приютява тюлени, мечки и птици, но разтапянето на ледовете и замърсяването заплашват оцеляването им.

Пет минути след полунощ в Свалбард дивият свят е буден и вдига врява. Ято полярни рибарки се реят и кръжат в непомръкващото небе край брега на закътано речно устие в Адвентдален - долина в тази групичка острови, еднакво отдалечени от Норвегия и Северния полюс. Птиците са тревожни. От изток се приближава двойка полярни чайки - най-страшните крилати хищници в Арктика, тъй като крадат яйца и малки птици. Рибарките организират яростна защита: размахват червените си клюнове срещу чайките и се превръщат в плътен облак от заплашителни остриета.

Тактиката им е успешна. Чайките подминават рибарките и започват да кръжат над сушата, прелитайки над двойка гнездящи на земята гаги, кучкарник за впрегатни кучета и самотен северен елен, който пасе в тундрата.

Така изглежда типичната лятна нощ в Свалбард - едно съвсем нетипично убежище за обитателите на далечния Север, изобилстващо от необикновено разнообразни форми на живот. Малко места около полярната област могат да се сравняват с него по биоразнообразие. Приблизително половината от белите мечки (общо 3000) в Баренцово море отглеждат своите малки на усамотените острови от архипелага. Освен това на Свалбард мигрират милиони морски птици. В крайбрежните му води се хранят 5 вида тюлени и 12 вида китове. Изобилието от миди в плитката шелфова ивица на Баренцово море създава благоприятни условия за моржовете. В откритата тундра на платата и долините в Свалбард пасат северни елени и ловуват полярни лисици, без да ги заплашват хищници.

Пейзажът е див, суров и враждебен. Повече от половината островна суша е скована в ледници и по-малко от 10% разполага с достатъчно светлина и почва за развитието на растителност.

Преди години, когато датският археолог Повл Симонсен изследвал границите на човешкото оцеляване в далечния север, той използвал израза „пределът на възможното". През по-голямата част от историята си Свалбард е съществувал отвъд тази граница. Древните цивилизации никога не са стъпвали тук. Викингите не са създали колонии. Инуитите са стояли настрана. Дори днес, когато всеки ден има полет от Осло, тук живеят целогодишно едва 2500 души, много от които работят във въглищните мини. С идването на зимата настава продължителен мрак.

Но за определени биологични видове Свалбард е необикновен развъдник на живот. И то не само заради сушата, а заради съчетанието от вода, светлина и температура. В този северен край биологичната машина черпи енергия от Гълфстрийм, който минава покрай източното крайбрежие на САЩ. Неговото главно разклонение е Северноатлантическото течение, което продължава на север до течението Западен Шпицберген край брега на Свалбард. Там топлото солено течение (въпреки че при температура 5,5°C „топло" е относително понятие) не позволява на водата да замръзне в по-голямата си част и осигурява цъфтенето на планктона всяка пролет. Планктонът от своя страна примамва китове и големи пасажи мойва и полярна треска, които пък служат за храна на морски птици и тюлени. Изобилието от тюлени на свой ред гарантира изхранването на белите мечки в Свалбард. Възрастните мечки изяждат огромно количество тюленова мас - предимно от пръстенчати и брадати тюлени.

Цялата статия можете да прочетете в броя на National Geographic България от Декември 2009
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. разбрах